Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Във Великобритания Вомкур разкрива предателството й. В УСО решават да се „доверят“ на Каре, тъй като е троен агент и е разкрила имената на офицери от Абвера и подробности от дейността им в областта на КОНТРАШПИОНАЖА, а също така е дала и друга информация.
Вомкур скоро се връща във Франция и през април 1942 г. е заловен от германците. От страх да не бъде принуден да разкрие тройното агентство на Каре британците я държат затворена до края на войната. След това я предават на френските власти и през 1949 г. е осъдена на смърт. Присъдата й е намалена на доживотен затвор, но през 1954 г. е освободена.
Книгата й „Аз бях котката“ („J’ai ete chate“) е публикувана през 1959 г.
Карибска корабоплавателна и въздухоплавателна корпорация
Създадена от ЦРУ КОМПАНИЯ ЗА ПРИКРИТИЕ, която използва кубински пилоти изгнаници да управляват бомбардировачи B–26 Инвейдър с цел да потискат прокомунистическите бунтове в Конго от 1964 г.
Карла
Шеф на съветския шпионаж — главен отрицателен герой в няколко романа на ДЖОН ЛЬО КАРЕ. Твърди се, че източногерманският супершпионин МАРКУС ВОЛФ е послужил за прототип при създаването на Карла, но в действителност има съвсем малко прилики между двамата, като се изключат професионализмът и сравнителният им успех в работата.
Карлоу, Серж Питър (1921)
Служител на ЦРУ, набеден за ВНЕДРЕН АГЕНТ в резултат на грешка. Ветеран от УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) и ЦРУ.
Карлоу е роден в Съединените щати. Прекарва част от детството си в Германия, откъдето са имигрирали родителите му. Учи в колежа Суортмор (с пълна държавна стипендия). През юли 1942 г. е призован като мичман втори ранг в американския флот и разпределен към УСС. Служи в Средиземно море на високоскоростни моторни кораби, които подпомагат операциите на УСС. Загубва единия си крак, когато пленената от него италианска моторна лодка се натъква на мина. (Получава Сребърна звезда за тази мисия.) Карлоу се връща във Вашингтон и през 1946 г. започва заедно с КЪРМИТ РУЗВЕЛТ да пише историята на УСС, публикувана през 1976 г. под заглавието „Военен доклад за УСС“ („War Report of the OSS“, 1976).
След като постъпва в ЦРУ, работи и в Съединените щати, и в Западна Германия по високотехнологични „играчки“ и материали, необходими за определяне ОБЕКТИТЕ в шпионажа. Карлоу описва работата си пред Дейвид Уайс за книгата му „Лов на внедрени агенти“ („Molehunt“, 1992) така: „Занимавахме се с оръжия, ключалки, документи. Създавахме инструментите, необходими, за да бъдат изпратени хора в забранени места… Облекло с подходящи обозначения, лични документи, профсъюзни членски карти, документи за работа, купони.“
Кариерата на Карлоу в ЦРУ, предимно в Отдела на техническите служби, е успешна до момента, когато агенти от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО на ЦРУ и ФБР стигат до убеждението, че са открили съветски внедрен агент с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Саша. Подведени са от двама ИЗМЕННИЦИ на КГБ — АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН и ЮРИЙ НОСЕНКО.
През 1962 г. Карлоу е назначен за представител на оперативния център на ЦРУ в Държавния департамент, за да няма достъп до важна информация в ЦРУ. В края на 1962 г. ФБР го подлага на привидно рутинна проверка. На 11 февруари 1963 г. Карлоу разбира, че проучването му е във връзка с разследване. След продължителното разследване и разпити той е уволнен от ЦРУ.
Карлоу започва работа в търговска фирма и се заема да се оневини. Той все още е под подозрението, че е Саша, но няма доказателства и затова не е предаден официално на съд. По странно стечение на обстоятелствата директорът на контраразузнаването в ЦРУ, който е помогнал при събиране на уликите срещу Карлоу — ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН, през декември 1974 г. също е уволнен от агенцията. Двамата се познават добре, но сега Карлоу изтръгва информация от бившия си противник, за да може да изчисти името си от обвиненията.
С приетите нови закони, които дават по-голям достъп до досиетата на ЦРУ, Карлоу удвоява усилията си за оневиняване. Двамата с УИЛЯМ КЕЙСИ, по това време ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, разговарят на среща с дейци от УСС през октомври 1986 г. Кейси обещава случаят да бъде преразгледан, но след няколко месеца умира. Новият директор на ЦРУ — УИЛЯМ УЕБСТЪР, преразглежда случая и преценява, че Карлоу е бил несправедливо обвинен от ЦРУ. През 1988 г. Конгресът пуска специално постановление, с което разрешава да се изплати обезщетение на Карлоу. На следващата година той получава почти 500 000 долара. Освен това е награден с медал и почетна грамота в знак на признание за 22-годишната му служба в ЦРУ. (Допълнително заплащане от около 200 000 долара е осигурено и на бившите служители на ЦРУ Пол Гарблър и Ричард Кович, също заподозрени като съветски шпиони. И двамата са получили сравнително маловажни назначения и се пенсионират в ЦРУ. През 1981 г. получават допълнителна компенсация.)