Кралят на зимата

Иса ми донесе шлема на Артър. Аз го нахлузих отново на главата си, доволен, че ще пази черепа ми в последното сражение.

Враговете пренаредиха стената си от щитове. Бяха разменени по една-две обиди, защото малцина имаха сили за нещо повече от мрачното клане, което щеше да се разрази на брега на реката. За първи път през този ден Горфидид слезе от своя кон и зае мястото си в стената. Той нямаше щит, но въпреки това щеше да води тази последна атака, която щеше да срази силите на омразния му враг.

Противникът нападна.

Ние насочихме копията си напред и стиснахме щитовете, за да ги посрещнем и двете стени се сблъскаха с ужасен трясък. Горфидид се опита да промуши меча си покрай щита на Артър, но аз отбих удара му и нанесох контраудар с Хюелбейн. Мечът ми се удари в шлема му и отсече едното крило на орела, след това хората отзад ни притиснаха един към друг.

— Избутайте ги! — викна Горфидид на своите, после плю върху щита ми. — Твоят любовник на курви — каза ми той сред шума от битката, — се кри, докато ти се сражаваше вместо него.

— Тя не е курва, кралю господарю — казах аз и се опитах да освободя Хюелбейн и да нанеса удар, но ръката ми беше притисната от тежестта на множеството от мъже и щитове.

— Тя измъкна доста злато от мен — каза Горфидид, — а аз не плащам на жени, които стискат краката си.

Аз се опитах да промуша краката на Горфидид с Хюелбейн, но мечът само се плъзна по полите на ризницата му. Той се изсмя на неуспешния ми опит и отново се изплю върху мен. Но след това надигна глава, защото до нас достигна ужасен боен вик.

Ирландците бяха тръгнали в атака. Черните щитове на Енгас Мак Ейрем винаги влизаха в битка с ужасен вой, който разкриваше нечовешко удоволствие от избиването на враговете. Горфидид викна на хората си да затегнат редиците си, защото сега е моментът да разкъсат тънката ни стена от щитове. За няколко секунди воините на Поуис и Силурия ни натиснаха с нова ярост, подклаждана от вярата, че Черните щитове им идваха на помощ. Но след това писъците на мъжете от задните редици ги накараха да осъзнаят предателството на Черните щитове, които бяха изменили на съюза с Поуис. Ирландците се врязаха в редовете на Горфидид, дългите им копия поразяваха лесните мишени, и внезапно хората на Горфидид се сринаха.

Видях как лицето на Горфидид се изкриви от бяс и тревога.

— Предайте се, кралю господарю! — викнах му аз, но неговите телохранители намериха място да завъртят мечовете си срещу мен и няколко секунди трябваше отчаяно да се защитавам, затова не можах да видя какво стана с краля, но Иса ми извика, че Горфидид бил ранен. До мен беше Галахад, който нанасяше и отбиваше удари, и тогава като по магия, врагът хукна да бяга. Нашите хора тръгнаха след тях и заедно с Черните щитове подкараха мъжете на Поуис и Силурия като стадо овце към мястото, където конниците на Артър чакаха готови за кървава сеч. Потърсих Гундлеус и веднъж го зърнах сред множеството бягащи кални, окървавени мъже, но после го изгубих от погледа си.