Кралят на зимата

— От седем години — каза Мерлин и гласът му се понесе над долината толкова ясен и силен, че дори Артър и неговите хора можеха да го чуят, — търся Познанието на Британия. Търсих силата на нашите предци, която изоставихме след идването на римляните. Търсех онези неща, които ще възстановят тази страна и ще я върнат на нейните истински Богове, на нейните собствени Богове, нашите Богове, Боговете които са ни създали и които можем да убедим да се върнат и да ни помогнат. — Мерлин говореше бавно и просто, така че всеки да може да го чуе и разбере. — Сега — продължи той, — аз имам нужда от помощ. Имам нужда от мъже с мечове, мъже с копия, мъже с безстрашни сърца, да дойдат с мен в едно враждебно място и да намерят последното Съкровище на Британия. Търся Гърнето на Клидно Ейдин. В Гърнето се крие нашата сила, нашата изгубена сила, нашата последна надежда да превърнем Британия отново в остров на Боговете. Мога да ви обещая само трудности, моята награда за вас ще бъде единствено смъртта, ще ви храня само с горчилка, ще ви поя с жлъч, но в замяна ще искам вашите мечове и живота ви. Кой ще дойде с мен да търсим Гърнето?

Той зададе въпроса рязко. Ние мислехме, че ще говори за кръвопролитието превърнало зелената долина в червена, но той пренебрегна сражението, сякаш тази тема беше съвсем неуместна. Мерлин като че ли изобщо не беше забелязал, че бе прекосил бойно поле.

— Кой? — попита той отново.

— Лорд Мерлин! — викна Горфидид преди някой да може да отговори. Кралят мина с коня си през редовете на своите коленичили копиеносци. — Лорд Мерлин! — гласът на Горфидид беше гневен, лицето му мрачно.

— Горфидид — позна го Мерлин.

— Вашата молба за Гърнето може да почака един едничък час, нали? — попита кралят саркастично.

— Може да почака и цяла година, Горфидид син на Кадел. Може да почака и пет години. Може вечно да чака, но няма да чака.

Горфидид насочи коня си към откритото пространство между стените от щитове. Той виждаше голямата си победа застрашена, а претенциите му да стане Велик крал заплашени от един друид. Затова той обърна коня си към своите хора, разтвори двете части на забралото си и надигна глас.

— Ще дойде време, когато ще тръгнем да търсим Гърнето — викна той на своите, — но преди това трябва да накажем почитателя на курви и да удавим копията си в душите на неговите хора. Трябва да изпълня клетвата си и няма да освободя никой от вас, дори ако моят господар Мерлин, отмени клетвата. Не може да има никакъв мир, и никакво Гърне, докато онзи любовник на курви е жив. — Горфидид се обърна и се вторачи в магьосника — Ти ще спасиш любовника с тази молба, нали?