Скрутатор [bg]

— Колко успокояващо.

— Радвам се, че можах да помогна — изсумтя механикът.

— Струва ми се, че с всеки изминал миг става все по-горещо — рече Иризис след още един интервал чакане. — Мислиш ли, че все още са там?

— Щяхме да чуем кланкера. Плячкаджиите са свикнали да чакат.

Бе късен следобед и Ниш умираше от жажда. В един момент той не издържа и предпазливо се прокрадна до предния край на конструкта, за да надникне. Долетялото копие за малко не отнесе носа му. Скоро след това се появиха и останалите два кланкера.

— За колко ли време се умира от жажда? — небрежно попита Иризис.

— Поне няколко дни.

— Аз не…

— Какво беше това? — прекъсна я Крил-Ниш и се вслуша напрегнато.

— Изглежда Игур се връща с въздухоплава.

Сянка премина пред слънцето. Скоро машината увисна високо над бариерата, извън обхвата на копиеметите.

— И сега какво? — рече Ниш. — Въздухоплавът не може да се спусне, а ние не можем да помръднем.

— Ще изчакаме да се стъмни.

Така и сториха. Но безкрайното чакане не им донесе утеха. Плячкаджиите струпаха някаква кула върху първия кланкер, над която по тайнствен начин запалиха ослепителна светлина, насочена право към конструкта на Ниш и Иризис. Другите два кланкера сториха същото, заели позиции встрани, така че зад двамата остана неголяма сянка, в която да се укриват. Скоро припламнаха лагерни огньове, разнесе се миризмата на печено.

— Не бих отказал едно бутче, каквото и да е това месо — сухо отбеляза Ниш.

Иризис взе ръката му и я стисна.

— Трябва да направим нещо, Ниш.

Някога механикът би споделял мнението ѝ, но вече бе поумнял.

— Няма какво. Игур ще се погрижи. Той има план, нашите действия само биха попречили.

— Ами ако не е изготвил план?

Той не отговори.

— Чуваш ли нещо? — Иризис се надигна. От дясната им страна долитаха крясъци, единият лъч се отмести.

— Нещо гори.

Вторият лъч изчезна. Ниш надникна откъм притъмнялата страна.

— Един от фургоните им се е подпалил.

— Игур им отвлича вниманието — рече тя. — Това означава ли, че трябва да побегнем?

— Не е дошъл чак тук, за да си тръгне без механизма — възрази Ниш. — Да видим дали не можем да измъкнем и него.

След още крясъци и третият лъч се извъртя. Двамата пролазиха до механизма и започнаха да го отместват, но светлината се завърна почти веднага. Те застинаха под конструкта, стараейки се да се слеят с пръстта и метала.

— Щом осъзнават, че сме тук — промълви Иризис, — трудно ще пропуснат да ни прострелят.

— В тази светлина няма и да разберем. — Ниш заслони очи в напразен опит да види случващото се при кланкерите.

Механикът различи малка искра да се спуска плавно надолу. Тя се носеше към позицията на втория кланкер.

Експлозията покри взора му с червенина. За момент кланкерът се очерта в черно, подскочи във въздуха и се стовари на една страна. Тъпанчетата на механика го заболяха от оглушителния трясък. Разнесоха се викове на болка и ужас. Лъчът се отдръпна от конструкта, за да се насочи към небето в дирене на въздухоплава.