Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 218 219 220 221 222 223 224 225 226 ... 277
Перейти на страницу:

От хребета на едно възвишение Иризис видя, че стената се намира на още половин левга от тях. Флангърс се отпусна на едно коляно, прицели се и стреля. Ниш чу как болтът отскача от металните плочки.

Точно когато механикът бе решил, че не може да направи нито крачка повече, между кланкерите избухна експлозия. Сред метално пищене те спряха и насочиха лъчите си към небето, трескаво търсейки. След миг светлините им угаснаха.

Въздухоплавът се спусна до Иризис. Тримата се прехвърлиха на борда, след което машината отново набра височина и се отдалечи.

Двадесет и пет

Гилаелит изпрати един от новите си слуги до Оелил с нареждане да поиска от матриарха всички лиринкски карти. Гирил се отби още същия следобед и веднага се съгласи. Готовността ѝ накара тетрарха да се усъмни за наличието на някакви задни мисли. Но пък тя бе проявявала интерес към работата му и преди.

— В ранните ни дни на Сантенар, преди започването на войната, най-добрите ни летци са обикаляли света, за да го картографират. Искали сме да потърсим евентуални територии, където да се заселим, вместо да се сражаваме за част от Лауралин.

— И намерили ли са подходящи места?

— Няколко. Един малък континент далеч на запад притежава сходство със земя, нанесена върху геомантичния ти глобус. А също и земи значително над екватора. И те са положени грешно.

Нищо чудно, че глобусът му бе изневерявал преди.

— Там живеят ли човеци?

— Не зная, тетрархо. Тези земи са били достижими единствено за най-добрите сред най-добрите от летците ни, а те не се задържали дълго. Далечните територии не са представлявали интерес за нас, защото само летците биха могли да ги достигнат. Останалите би трябвало да доплуват. — Тази мисъл породи петна на притеснение по гръдните ѝ плочки. — По-добре да умрем в битка за Мелдорин и Лауралин, отколкото да умрем като кучета в безкрайния океан. Въпреки това предците ни са съставили подробни карти на всички територии. Ще заръчам да ти изпратят копия.

— Ами възловите точки и границите на излъчванията им?

— Познато ни е разположението на по-могъщите от тях, както на сушата, така и под морето. Подобно знание е необходимо за полетите ни. Ще се погрижа да получиш и тези карти. В замяна ще ми позволиш да си послужа еднократно с геомантичния ти глобус, ако изникне такава нужда.

Късно вечерта четирима лиринкси донесоха множество огромни свитъци. Всяка от картите бе с големината на килим и съдържаше грижливи очертания с цветно мастило, нанесени върху най-меката кожа, която Гилаелит бе виждал. Докато разгръщаше картата, той потръпна. В най-горния десен ъгъл личеше пъп, а над него се виждаха две едри, тъмни зърна. Изглежда картата бе изработена от човешка кожа, женска. Няколко десетки кожи бяха вложени в изработката на всяка от картите.

Но след като преодоля погнусата си, тетрархът бе в състояние да оцени ценността на картите. Те притежаваха онази степен на детайлност, постижима само при оглед от въздуха. Дори ако пренесеше информацията схематично, полезността на глобуса му щеше да се увеличи стократно.

Обновяването на глобуса се оказа най-изморителната работа, някога подхващана от него. Моретата и океаните под стъклената повърхност изискваха три чифта лещи, обгърнати от подвижна рамка. След като се съсредоточеше над конкретно място, Гилаелит използваше Изкуството, за да го промени в триизмерно копие на лиринкските карти. Понякога коригирането на нищожно ъгълче му отнемаше час, защото му се налагаше да издига планини, снижава възвишения, изменя коритата на реките или извивките на бреговата линия. А подобни грешки бяха стотици. Освен това трябваше да създаде съвсем нов континент в северното полукълбо, притежаващ собствени полуострови, заливи и архипелази.

Потапянето в тази дейност почти му позволяваше да забрави бавното чезнене на ума му. Почти, защото всяка нова стъпка му отнемаше повече време и изискваше повече концентрация. Привечер тетрархът имаше усещането, че някой е метнал отгоре му черга и го е бил немилостиво. Слабото изтичане на енергия от фрагментите фантомен кристал бавно го увреждаше. В края на деня Гилаелит не усещаше разликата, дори след първата седмица не се чувстваше по-различно, но след първия месец болезнено ясно осъзна какво е изгубил. Мисълта му се носеше тромаво и накъсано. Способността му да се концентрира, някога инстинктивна, сега поглъщаше мъчителни количества воля. Случваше му се да забравя пасажи от трансформиращото заклинание, които преди бе използвал дори без да се замисля.

1 ... 218 219 220 221 222 223 224 225 226 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)