Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
Стигнаха до стоманена врата. Едната от двете кандри, които го водеха, я отвори и влезе, а другата остана да го пази. Сейзед погледна забитите в раменете на кандрата клинове — стърчаха само връхчетата им.
„По-малки са от клиновете на инквизиторите, да. Но вършат същата работа. Интересно“.
— Какво ще направиш, ако побягна? — попита той.
Кандрата се опули.
— Ами…
— Да предполагам ли от колебанието ти, че все още ви е забранено да наранявате или убивате хора?
— Ние спазваме Първия договор.
— Тъй ли? Много интересно. И с кого сключихте този Първи договор?
— С Отеца.
— Лорд Владетеля?
Кандрата кимна.
— Той, за съжаление, вече не е между живите — каза Сейзед. — Това не означава ли, че и Договорът е невалиден?
— Не зная — отвърна кандрата и отмести поглед.
„Значи не всички кандри имат силния характер на ТенСуун — помисли Сейзед. — Дори в ролята на овчарка той проявяваше несъкрушима воля“.
Другата кандра се върна и каза:
— Хайде.
Въведоха го в помещение, по средата на което се издигаше висок няколко стъпки пиедестал, а от другата му страна имаше каменни аналои, празни, с изключение на два, зад които стояха кандри с фосфоресциращи скелети. Високи кандри с фини черти.
„Аристократи“ — помисли Сейзед. Лесна за разпознаване класа, независимо от вида.
Пазачите на Сейзед му дадоха знак да се изправи пред аналоите, но той не им обърна внимание, а обиколи помещението. Както очакваше, пазачите му не знаеха как да постъпят — последваха го, но не посмяха да го спрат.
— Цялата тази зала е с метална обшивка — отбеляза Сейзед. — Това украса ли е, или изпълнява и друга функция?
— Тук ние задаваме въпросите, терисецо! — тросна се единият от аристократите кандра.
Сейзед спря, обърна се и го погледна в очите.
— Не. Няма да стане така. Аз съм Сейзед, териски Пазител. Но сред вашия народ съм известен с друго название — Светейшия обявител.
— Какво разбира един чужденец от подобни неща? — изпръхтя презрително кандрата.
— Чужденец? — повтори Сейзед. — Мисля, че ще трябва да се запознаете по-обстойно със собствените си учения. — И закрачи към двамата аристократи. — И аз, като вас, съм терисец. Да, известен ми е произходът ви. Зная как сте били създадени — и какво наследство носите в себе си.
Спря пред аналоите.
— Дойдох да ви съобщя, че аз открих Героя. Живях с нея, служих й и я наблюдавах. Аз й подадох копието, с което прободе лорд Владетеля. Видях я как заповядва на крале, как овладява цели армии колоси. Дойдох да ви го съобщя, за да може да се подготвите. — Млъкна и ги огледа. — Краят наближава.
Двете кандри мълчаха.
— Иди да доведеш другите — нареди на единия пазач най-сетне едната с треперещ глас.
Сейзед се усмихна и докато пазачът се отдалечаваше, се обърна към другия войник.
— Донеси ми маса и стол. И нещо за писане.
След няколко минути всичко бе готово. Слушателите му се бяха увеличили на двайсет — дванайсет от тях със сияещите кости на аристократи. Поставиха пред Сейзед маса и стол и той се настани на него, без да обръща внимание на аристократите, които си шепнеха разтревожено.
Сейзед сложи раницата на масата и започна да вади металоемите. Пръстените, обеците, гривните. Нахлузи гривните и си сложи пръстените и обеците. Накрая извади дебелата папка и я положи върху масата. Приближиха се няколко кандри с тънки метални листове. Сейзед ги наблюдаваше с любопитство, докато ги подреждаха пред него заедно с нещо като стоманен молив, достатъчно остър и здрав, за да оставя драскотини по метала. Прислужниците се поклониха и отстъпиха.
„Отлично“ — помисли Сейзед, взе стоманения молив и се покашля. Водачите на кандра се извърнаха към него.
— Предполагам — каза той, — че вие сте Първото поколение.
— Ние сме Второто поколение, терисецо — заяви един.
— В такъв случай извинявам се, че ви губя времето. Къде мога да открия Първите?
— Не виждам никакъв смисъл да говориш с Първото поколение, терисецо — отсече водачът на кандрите. — Още повече че богохулстваш.
Сейзед повдигна вежди.
— Да богохулствам? Аз?
— Ти не си Обявителя — рече кандрата. — И краят не наближава.
— Не сте ли виждали саждопадите отвън? — попита високо Сейзед. — Или те са заринали толкова дълбоко входа към тези пещери, че никой от вас не може да излезе навън и да разбере, че светът загива?