Тревожна кръв [bg]

Сачуел се сбогува с уредничката на галерията, като стисна и двете ѝ ръце и я увери, че ще се отбие по-късно през седмицата. Сбогува се продължително дори със сърдитата художничка на „Лонг Ичингтън“, която направи гримаса зад гърба му.

– Провинциални галерии – подхвърли той с лек смях, когато с Робин се отправиха навън от Културния център. – Забавно ми е все пак да виждам работите си до моделите за пощенски картички на този дърт прилеп. А пък и е приятно да те изложат в родното ти място. Не съм се връщал тук от... боже, трябва да са минали над петдесет години. Имате ли кола? Добре. Ще идем до Уорик, наблизо е.

Сачуел продължи да бъбри безспирно, докато вървяха към ландроувъра.

– Никога не съм харесвал Лемингтън. – При положение че беше само с едно действащо око, трябваше да върти подчертано глава, за да се огледа. – Твърде префърцунено е за моя вкус...

Робин научи, че живял в града с изворите само до шестгодишна възраст, когато с майка му се преместили в Уорик. Имал по-малка полусестра от втория брак на майка му, при която бил отседнал в момента, и решил да отстрани катарактата си, докато е в Англия.

– Все още съм британски гражданин и имам право на здравна помощ. Тъй че, когато ме поканиха да участвам с мои картини – той направи широк жест назад към Културния център, – казах си, защо пък не? Донесох ги със себе си.

– Прекрасни са – неискрено ги похвали Робин. – Само тази една сестра ли имате? – попита с цел да поддържа учтив разговор, но с крайчеца на окото си забеляза как Сачуел рязко извърна глава към нея.

– Не – каза, а след миг или два добави: – Имах... имах и по-голяма сестра, но тя умря, когато бяхме още деца.

– О, съжалявам – промълви Робин.

– Беше с тежки увреждания – поясни Сачуел. – Получаваше пристъпи и припадъци. Беше по-голяма от мен, та не помня много. Майка ми го понесе много тежко, естествено.

– Мога да си представя – каза Робин.

Бяха стигнали до ландроувъра. Робин, която вече бе преценила наум риска, ако Сачуел се окажеше опасен, реши, че ще е в безопасност по светло и предвид това, че разполага с контрола да е със своята кола. Отключи вратата и седна на шофьорското място, а Сачуел успя да се настани на това до нея от втория опит.

– И тъй, след като Бланш умря, ние се преместихме в Уорик – продължи той, докато закопчаваше колана си. – Бяхме само аз и мама. Не че Уорик е много по-добър, но е автентичен. С автентични средновековни сгради.

Предвид, че беше роден и отраснал в Мидландс, Робин реши, че кокни изговорът му е резултат от дългогодишна преструвка. Той ту се появяваше, ту изчезваше, смесен с леко чуждестранна интонация след дългите години, прекарани в Гърция.

– Докато това място тук... Викторианците доста са експериментирали с него. – Докато тя излизаше на заден ход от паркинга, се озоваха фронтално пред каменната статуя на кралица Виктория със зеленясало лице. – Ето, вижте я каква грозна дърта крава е – подхвърли със смях той. – В какво състояние е само тази сграда – добави, като минаха покрай кметството. – Ето нещо общо между мен и Кроули. И двамата сме родени тук, и двамата мразим града.