Тревожна кръв [bg]

Единственото друго погребение, на което бе присъствала, бе, когато преди четири години със Страйк отидоха на кремацията на убито момиче по време на първото им разследване на убийство заедно – стояха в дъното на безличния крематориум зад малкото присъстващи. Това беше, преди Страйк да приеме да я задържи за постоянно, когато беше само временна секретарка и Страйк ѝ бе позволил да участва в разследването. Като се замисли за пог­ребението на Рошел Онифаде, Робин си даде сметка, че още тогава връзките ѝ с Матю отслабваха. Не го бе осъзнала още, но бе открила нещо, което желаеше повече от това да бъде съпруга на Матю.

Робин допи кафето си, отскочи набързо до тоалетната и се върна в галерията с надеждата Сачуел да се е появил в нейно отсъствие, но той не се виждаше никъде. Бяха дошли няколко души да се разходят из временната изложба. Картините на Сачуел прив­личаха най-голям интерес. След като влезе повторно в залата, Робин се престори на заинтересувана от стара чешма в ъгъла. Беше отрупана с каменни гирлянди и зейнали лъвски глави и от нея някога бе текла лековитата минерална вода. Отвъд нея имаше друго помещение в пълен контраст с изчистеното модерно пространство зад гърба ѝ. Беше осмоъгълно, иззидано с тухли, с много висок таван и прозорци от бристълско синьо стъкло. Робин влезе вътре: беше – или бе било някога – турски хамам, парна баня и наподобяваше малък храм. В най-високата точка на сводестия таван имаше купол, украсен със стъклена звезда с осем лъча и висящ от нея фенер.

– Приятно е да се види малко езическо влияние, нали?

В гласа се усещаше смесица от кокни и едва доловим гръцки акцент. Робин се извърна и видя застанал насред хамама облечен в джинси и износена дънкова риза възрастен мъж с хирургическа превръзка върху лявото око, натрапваща се с белотата си върху тъмната му като стара теракота кожа. Рошавата му бяла коса стигаше до раменете, а през незакопчаните копчета на ризата се виждаше побеляло гръдно окосмяване. Около сбръчканата му шия имаше сребърна верижка, а пръстите му бяха украсени със сребърни пръстени с тюркоази.

– Вие ли сте младата дама, дето е искала да говори с мен? – попита Пол Сачуел и с усмивката си разкри жълто-кафяви зъби.

– Да, аз съм – кимна Робин. – Казвам се Робин Елакот – добави и протегна ръка.

Незакритото му око обходи лицето и фигурата ѝ с очевидно одобрение. Задържа твърде дълго ръката ѝ, но Робин продължи да се усмихва, след като я издърпа, извади от чантата си визитка и му я подаде.

– Частен детектив? – промърмори Сачуел, като я прочете, и усмивката му помръкна леко. – За какво е това, дявол го взел?