Поулгара — магьосницата

Обзалагам се, че Зедар скръцна със зъби, когато Урвон и Ктучик му бяха приписани за „братя“.

Торак се изтягаше лениво на трона си, а полираната му маска проблясваше под светлината на кандилата. Той тежко въздъхна.

— Тревожа се, Зедар — призна неохотно. — Обзело ме е дълбоко съмнение и съм раздиран от колебание.

— Открий душата си пред мен, Учителю — настоя Зедар. — Дано двамата заедно успеем да премахнем грижите ти.

— Смаян съм от огромната ти самоувереност и дързост, Зедар — отвърна Торак. — Успя ли да прозреш в смисъла на казаното от онзи нещастник на брега на Мрин в Северна Драсния?

— Донякъде, Учителю.

— А известен ли си за прозренията ми в Ашаба?

— Да, Учителю.

— Не разбра ли досега, че двете пророчества не съвпадат напълно? Но и двете говорят за битката, която трябва да започне тук, пред стените на Во Мимбре, само след няколко часа.

— Така е, Господарю.

— Но сметките на Мрин не съвпадат с тези от пророчествата в Ашаба. Мрин твърди, че съдбата на света зависи от третия ден на битката.

— И аз така разбрах, Учителю.

— Ашаба обаче казва друго — че фатални ще са вторият и четвъртият ден.

— Това не съм го разтълкувал напълно, Учителю — призна Зедар.

— Мисля, че не е важно кой ще се възправи срещу мен в тази битка. Но е сигурно, че ако схватката между мен и Пратеника на боговете стане през втория или четвъртия ден, тогава аз ще надделея. Срещнем ли се обаче през фаталния трети ден, тогава Волята ще е на негова страна и аз ще изгубя. — Той изведнъж спря да говори и ясната му реч премина в непонятно фъфлене иззад стоманената маска. — Проклет дъжд! — ненадейно избухна божеството. — Проклети да са и реките, чийто буйни води забавят настъпването на войските ми! Ще закъснеем за решителната битка, Зедар! Само ако успеем да пристигнем два дни, дори ден по-рано, светът ще бъде мой! Сега обаче изходът от битката е в ръцете на случайността, а тя никога не е била на моя страна! Напуснах Ашаба с увереността, че трябва да стигна на уреченото място в точно определен час. Пожертвах с радост безброй от моите ангараки, за да го направя. А сега излиза, че ще съм на бойното поле ден по-късно! Ща, не ща, ще трябва да се срещна със Сюзерена на Запада през фаталния трети ден. Явно такава е волята на непостоянната и капризна случайност! А това ме кара да се съмнявам в успеха си и несигурността ме гризе отвътре, Зедар!