Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Отново съм на задната веранда в състояние на крайна умствена умора и на болезнена напрегнатост на нервната система, като скъсан лък върху тръпнеща цигулка, и виждам как пълзи истинският ужас — върху покривите, в пронизителните кукумявски крясъци на нощните таксита, във врякащото пеене на гуляйджиите, пристигащи отсреща. Ужас и поражение…

Поражение и ужас — какво съм могъл да бъда и да направя, а сега е изгубено, пропиляно, отлетяло, опорочено, невъзвратимо. Могъл съм да постъпя така, да се въздържа от онова, да бъда смел, когато съм се показал боязлив, и предпазлив, когато съм бил прибързан.

Не трябваше да й нанасям такава болка.

Не трябваше да му го казвам.

Не трябваше да се разбивам, опитвайки се да разбия неразбиваемото.

Сега ужасът ме връхлита като буря — ами ако тази нощ вещае нощта след смъртта, ами ако всичко след това е всевечно трептене на ръба на бездна и само низкото и злото в теб те тласкат да вървиш, а отпреде ти са цялата низост и злина на света. Няма избор, няма път, няма надежда — само безкрайно повторение на жалкото и полутрагичното. Или да стоиш, може би завинаги, на прага на живота, неспособен да го прекрачиш и да се завърнеш в него. Сега, докато часовникът отбива четири, аз съм призрак.

Прислонил се на ръба на леглото, отпускам глава в ръцете си. После тишина, тишина и изведнъж — или поне така ми се струва, като се взирам назад, — изведнъж съм се унесъл в сън. Сън, истински сън, скъпоценният, бленуваният, люлчината песен. Тъй дълбоки и топли са леглото и възглавницата, които ме обгръщат и ме оставят да потъна в покоя, в небитието — сега, след катарзисните часове на мрака, в сънищата ми витаят млади и красиви хора и вършат млади и красиви неща, момичетата, които съм познавал някога, с грамадни кафяви очи и с естествено руси коси.