![Вековен дъжд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/5/vekoven-dzhd-bg-download.jpg)
Вековен дъжд [bg]
- Автор: Рейнольдс Аластер
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
- ISBN: 9789547613249
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вековен дъжд [bg]». Краткое содержание книги:
Разследването на Оже преплита класическата космическа опера в края на XXIII век и неповторимата атмосфера на ноар детективски роман, разположен в Париж от средата на XX век, като резултатът е една екстравагантна смесица от стилове и персонажи. Плътният и увлекателен стил на Рейнолдс вдъхва на написаното типичните за неговите книги дълбочина, живот и индивидуалност, отново доказвайки мястото му сред майсторите на жанра.
— Оттук — каза Касандра.
Протичащите през стените златни нишки потекоха надолу, образувайки очертанията на врата с лек персийски привкус, която се раздели и превърна в гърло на коридор без ясно определени граници между тавана и пода. Коридорът ги отведе нагоре и встрани, свършвайки пред празна стена, която услужливо оформи врата веднага щом се озоваха на една ръка разстояние от нея.
Двете прекрачиха през вратата. Отвъд нея имаше стая за почивка — по-малка от онази, в която се бе събудила Оже, — съдържаща в себе си едно легло и един човек. Флойд спеше по гръб. Около главата му се въртеше искрящ облак от машини. Слашърите го бяха облекли в подобна на нейната нощница. Лицето му беше напълно безизразно — подобно на маска — и не се виждаше и следа от раната на главата му.
— Изглежда като умрял — каза Оже.
— Не е. Просто е в безсъзнание. Засега решихме да го държим в това състояние.
— Защо?
— Не искахме да го плашим. — Облакът на Касандра се смеси с машините около Флойд, докато обменяше информация с тях. — Преди да излекуваме раната на главата му, естествено, разгледахме ДНК-то му. Доста е чудато. Оказа се, че генетичният му код не разполага с никой от хромозомните маркери, които биха го идентифицирали като потомък на хората, живели по време на генетичните модификации от времето на двадесет и първи век.
— Напълно нормално — отговори Оже.
— За да бъдат премахнати тези маркери, се изискват значителни усилия и фини манипулации. Защо някой би си дал целия този труд?
— Не би.
— Точно това си помислихме и ние. — Касандра докосна с пръст долната си устна. — Все едно този човек е от миналото, отпреди двадесет и първи век.
— Добър опит. Какво друго разбрахте?
— Трябва да е дошъл през хипермрежата, от другата страна на връзката. Какво сте открили там, Оже?
— Ако не ти отговоря, просто ще си го вземеш от спомените ми, нали?
— Ако реша, че премълчаваш стратегически важна информация, тогава се опасявам, че не бих имала избор. За съжаление, сме във война.
Събуди се от гласа на Оже. Лицето й се появи на фокус, очертано на чистобял фон.
— Флойд, събуди се. Всичко е наред.
Умът му бе чист и ясен като небе по изгрев. Донякъде това го тревожеше и обиждаше. Имаше смътното чувство, че трябваше да му позволят поне някаква замаяност и дезориентация, преди да се опомни напълно. Даже спомените му бяха ярки и неопетнени, сякаш някой ги беше върнал след като ги беше излъскал набързо.
Той плъзна език от вътрешната страна на зъбите си. Не липсваше нито един. Бяха като църковни водоливници — демонтирани, почистени от натрупаната патина на годините и отново прикрепени по местата си.
— Какво стана? — попита той.
— Спасиха ни — отговори Оже. Стоеше до леглото му, облечена в нещо като сатенена тога, която се стелеше около нея по странно непокорен начин, подобно на една от онези плоски риби, които се плъзгаха над океанското дъно. — Засега всичко е наред.
Той се изправи в седнало положение и докосна скалпа си. Раната му беше изчезнала, макар че бяха обръснали черепа му почти до кожа на мястото й.
— Къде съм?
— Намираме се на борда на кораб.
— Космически кораб?
— Да. Няма да започнеш да откачаш, нали? Искам да кажа, след всичко, което ни се случи, един космически кораб си е направо нищо работа?
— Няма — обеща той. — Кой кара таратайката и от добрите момчета ли е?
— Познавам жената, която очевидно е начело. Слашър от фракцията на умерените на име Касандра. Вече съм се сблъсквала с нея на Земята. На теория това я прави по-надеждна от агресорите.
— Не ми звучиш много убедена.
— Взеха ни под крилото си. Това не означава, че получават автоматичните ми благодарности. Не и преди да узная какво точно става и къде ни водят.
— Не ти ли казаха?
— Предполага се, че са се насочили към източника на радиосъобщение, изпратено от Калискан. Не знам нищо повече.
Флойд потърка лицето си с ръка. Дори го бяха обръснали. По една случайност беше най-доброто бръснене в живота му.
— Не ги харесваш много, а?
— Харесвам ги дори още по-малко, след като… — Ала тя замълча и поклати глава. — Ако иска да знае всичко, може да се потруди малко повече. Единственият човек, с когото смятам да разговарям, е Калискан.