Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Вековен дъжд [bg]
Вековен дъжд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вековен дъжд [bg]

Электронная книга - «Вековен дъжд [bg]». Краткое содержание книги:

Специалистът археолог Верити Оже е сред малкото хора, работещи на Земята, след като технологична катастрофа, която хората кръщават „Нанокост“, оставя планетата напълно необитаема, а самото човечество — разделено на две взаимно обвиняващи се групи. Използвайки задната врата на нестабилна извънземна транзитна система в пространство-времето, фракцията на Оже открива нещо изумително в далечния край на прохода — Земята от средата на двадесети век. Дали това е прозорец към миналото, симулация или нещо напълно различно?
Разследването на Оже преплита класическата космическа опера в края на XXIII век и неповторимата атмосфера на ноар детективски роман, разположен в Париж от средата на XX век, като резултатът е една екстравагантна смесица от стилове и персонажи. Плътният и увлекателен стил на Рейнолдс вдъхва на написаното типичните за неговите книги дълбочина, живот и индивидуалност, отново доказвайки мястото му сред майсторите на жанра.
1 ... 220 221 222 223 224 225 226 227 228 ... 280
Перейти на страницу:

— Хм — отвърна замислено Касандра. — Мисля, че трябва да видите нещо.

— Какво?

Касандра ги поведе през помещението и отвори друга врата към поредния коридор. Малко по-надолу по него тя спря пред леко изпъкнал участък в стената и създаде наблюдателен прозорец.

— Тъй като ни е на път, мога да ви покажа и нещо друго. Като изключим вас двамата, на кораба имаме още осемнайсет ранени.

Оже грейна, спомняйки си за Скелсгард. Може би в края на краищата бе успяла да се спаси, въпреки съмненията на Касандра.

— Бежанци от Фобос?

— Не пряко. Съжалявам. Зная, че очакваше добри новини за приятелката си и наистина ми се иска да можех да ти ги съобщя.

Наблюдателният прозорец гледаше към голяма вътрешна камера. Касандра накара светлините да се включат, разкривайки къс, аеродинамичен кораб с трешърски дизайн: от онзи вид, който можеше да се промушва през планетарни атмосфери и да се приземява на повърхността, например на Марс или Титан, или на някоя от височинните кули на Венера. Беше дълъг около двайсет метра и едва се побираше в хангара. Гондолите на тръстерите му бяха обемисти, а на корема му бяха окачени издути допълнителни капсули; на обгорелия бял корпус в близост до носа и термоустойчивия черен щит Оже различи символ, наподобяващ летящ кон.

— Кораб на Междупланетни линии „Пегас“ — каза тя.

— Да — отговори Касандра. — Всъщност е трансатмосферна совалка от пътническия кораб „Двадесети век ООД“.

Совалката бе закрепена към вътрешността на хангара с огромни пневматични бутала, подаващи се от всички страни. Докато Оже го разглеждаше, целият космически апарат се подмяташе ту на една, ту на друга страна, сякаш беше подложен на въздействието на чудовищно натоварване.

— Пътувах с „Двадесети век“ до Фобос — каза тя, усещайки как леко започва да й прилошава. — Какво прави една от совалките му тук?

— Бил е отвлечен. Враждебно настроени съдове са го пресрещнали и взели на абордаж извън юрисдикцията на представителите на реда в системата.

— Слашърски съдове?

— Не непременно. Според очевидците са се държали като обикновени престъпници. С други думи, пирати. За щастие не е бил пълен, така че повечето пътници и екипажът са успели да се спасят със совалките.

— И пиратите просто са им позволили да го направят? — попита със съмнение Оже.

— Едва ли са щели да спечелят нещо, избивайки хората на борда. В спасителните капсули не е имало достатъчно място за всички и част от екипажа е предпочел да остане. Позволили са им да се оттеглят в каюта с животоподдържаща система и провизии. Когато корабът бил открит на дрейф от трешърската полиция, останалите на борда хора били спасени.

Оже си помисли, че не е чула добре:

— На дрейф?

— Изкормили са го — обясни Касандра. — Демонтирали са всичко, включително двигателната система.

— Но това е лудост.

— Е, очевидно са се постарали да маскират всичко като дело на пирати — каза Касандра, — но е ясно, че са се интересували единствено от ядрото на двигателя.

— Защо му е притрябвало на някой двигателното ядро на стара купчина ламарини като „Двадесети век“? Слашърите с радост биха продали на всеки далеч по-ефективни двигатели, стига да има достатъчно дълбоки джобове.

— Точно това не ми даваше мира и на мен — каза Касандра. — Цялата операция по кражбата на кораба сама по себе си също е била доста скъпа. Трябвало е да участват няколко кораба, включително някой достатъчно голям, че да побере в себе си двигателния отсек. Не говорим точно за машинария, която можеш да разглобяваш безнаказано.

— Нещо не се връзва — заяви Оже.

— Но се долавя лайтмотив. Защо му е на някой да краде двигател, работещ с антиматерия, след като можем да му предложим нещо безкрайно по-безопасно и също толкова мощно? Единственото практично приложение на такъв двигател би било…

— Бомба — произнесе Оже.

— Какво?

— Помисли, Касандра. Трябва да е бомба. Това е единственото нещо, което слашърите биха извлекли от такъв двигател. Блийд-двигателите ви изсмукват енергия от вакуума на малки дози. Запозната съм, виждала съм рекламните брошури.

— И са много безопасни — заяви отбранително Касандра. — Потенциалната реакция на вакуума е самоограничителна: ако енергийната плътност превиши критичните граници, той се изключва.

1 ... 220 221 222 223 224 225 226 227 228 ... 280
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)