Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Вековен дъжд [bg]
Вековен дъжд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вековен дъжд [bg]

Электронная книга - «Вековен дъжд [bg]». Краткое содержание книги:

Специалистът археолог Верити Оже е сред малкото хора, работещи на Земята, след като технологична катастрофа, която хората кръщават „Нанокост“, оставя планетата напълно необитаема, а самото човечество — разделено на две взаимно обвиняващи се групи. Използвайки задната врата на нестабилна извънземна транзитна система в пространство-времето, фракцията на Оже открива нещо изумително в далечния край на прохода — Земята от средата на двадесети век. Дали това е прозорец към миналото, симулация или нещо напълно различно?
Разследването на Оже преплита класическата космическа опера в края на XXIII век и неповторимата атмосфера на ноар детективски роман, разположен в Париж от средата на XX век, като резултатът е една екстравагантна смесица от стилове и персонажи. Плътният и увлекателен стил на Рейнолдс вдъхва на написаното типичните за неговите книги дълбочина, живот и индивидуалност, отново доказвайки мястото му сред майсторите на жанра.
1 ... 219 220 221 222 223 224 225 226 227 ... 280
Перейти на страницу:

— Някой измъкнал ли се е жив от Фобос? — попита Оже.

— Следим няколко бавно движещи се космически апарати, които изглежда са напуснали Фобос малко преди да започне атаката.

— Защо? — попита Касандра. — Някой по-специален човек ли те интересува?

— Приятел — отвърна Оже, като се поколеба. — Не я познавах много добре, но ми се иска да вярвам, че се е измъкнала навреме.

— Опасявам се, че не мога да ти съобщя нищо конкретно — каза Касандра. И вероятно разчитайки нещо по изражението на лицето й, прибави: — Все пак ми се струва правдоподобно някои хора…

— Съществува реален шанс да се е измъкнала — намеси се Тунгуска.

— Няма значение — каза Оже. Последното, което й трябваше сега бяха празни уверения. Просто се надяваше Скелсгард да е успяла да се качи на някой от тези кораби. — Но искам прям отговор на следващия си въпрос. Кой печели?

— Ако нямаш нищо против — обърна се Тунгуска към Касандра, — наистина е време да се съсредоточа върху непосредствените си задачи. В противен случай отговорът на въпроса й няма да бъде онзи, който ми се иска. — Той кимна на Флойд и Оже. — Радвам се, че се запознахме. Надявам се да се доберете до дома без проблеми.

Той отново обърна лице към масата и затвори очи.

— Аз ще отговоря на въпроса ти — каза Касандра. — Засега няма ясен победител. Ако състезанието беше само между Политите и трешърите, нямаше да има никакво съмнение кой ще надделее, поне в района на Марс. Но умерените са на страната на трешърите. До този момент това успява да изравни силите.

— Тогава да се надяваме, че ситуацията ще остане патова — каза Оже.

Касандра поклати глава.

— Това е само пожелателно, за съжаление. Умерените се разгърнали всичките си кораби във вътрешната система, но агресорите все още разполагат с резерви. Дори и в този момент съдовете им се приближават с максимална скорост.

— Това е лудост — каза Оже. — Може да разполагат с военната сила да ни отнемат Марс и дори да прегазят Плетеницата и останалата част от вътрешната система, но умерените няма да им го позволят, без да дадат отпор, а и остава малкият проблем с превърнатата във въглен Земя, който трябва да вземат предвид.

— Как така превърната във въглен? — попита Флойд.

— Моята страна е опасала Земята с бомби — каза Оже. — Застраховка срещу слашърите, опитващи се да я измъкнат от ръцете ни.

— Искаш да кажеш, че по-скоро бихте взривили планетата, отколкото да я дадете на друг?

— В общи линии, да.

— Неприятно ми е да ти го кажа, Оже, но всички сте луди за връзване.

— Обзалагам се, че вече съжаляваш, че дойде доброволно, а, Флойд? — Без да дочака отговора му, тя отново се обърна към Касандра: — Къде в тази жалка каша се намираме ние?

— Ами вече се отдалечихме от Марс — отговори момичето. — Движим се с максимална скорост още откакто ви измъкнахме от атмосферата.

Над изображението се спусна още една икона, на половината път между Марс и Земята. И двете планети бяха разположени от едната страна на Слънцето.

— Това ние ли сме?

— Това сме ние — потвърди Касандра. — Следваме траекторията с максимална скорост, а по петите ни се е лепнал кораб.

— Максимална скорост? — Оже поклати глава. — Дори не се усеща, че се движим.

— Повярвай ми, движим се. Освен това изпълняваме доста ожесточени отбягващи маневри.

Нещо не беше наред. Оже беше чувала много неща за напредналата технология на слашърите, но не й беше известно да са разработвали способи за неутрализиране на ускорението. Може пък да бяха дори още по-напреднали технологично, отколкото смяташе разузнаването на СОЗЩ.

— Какво знаете за втория кораб? — попита тя.

— Смятаме, че е един от съюзниците на Ниагара, или може би самият той. Моделът е от Политите и се отдели от първоначалната концентрация от единици на агресорите. Възможно е да е прихванал сигнала на Калискан от Плетеницата.

— Трябва да се доберем до него първи — заяви Оже.

— Повече или по-малко, това е идеята — отговори лаконично Касандра. — При оптимални условия ще бъдем там след осем часа. За съжаление корабът по петите ни прави всичко възможно да ни усложни живота. Ожесточените отбягващи маневри ни отнемат време и допълнително натоварват двигателя.

— Да не би да изпускам нещо? — попита Оже. — Не усещам никакви ожесточени отбягващи маневри.

1 ... 219 220 221 222 223 224 225 226 227 ... 280
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)