Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Но Зи беше приключил със своята мъчителка. И бог му беше свидетел, че на същото имаше право и Хекс. Дори това да беше последното нещо, което тя щеше да извърши на този свят.
Очите на Джон бяха пълни със сълзи, когато отдръпна едната от окървавените й длани от раната… И я разтвори широко. Завъртя кинжала и го постави в ръката й. Очите й проблеснаха, а той притисна пръстите й около дръжката и й помогна да се надигне и да заеме подходящата позиция.
Гърдите на Леш се повдигаха и спускаха, а останалото без кожа гърло се напрягаше, докато поемаше и издишваше въздуха. Когато разбра какво му предстои, очите му без клепачи се оцъклиха, а устата му без устни се разтегли в ужасяваща усмивка. Опита да каже нещо, но от кривата му паст не излезе нито звук. Което беше добре. Вече беше казал прекалено много, беше извършил прекалено много, беше наранявал прекалено много.
Настъпваше моментът за разчистване на сметките.
Джон почувства как в прегръдката му Хекс събира всичките си сили и как отдръпна и другата си ръка от раната, за да стисне оръжието по-здраво. В очите й блестеше омраза. С внезапен прилив на енергия тя вдигна ръце и замахна към гръдната кост на Леш. Мръсникът обаче беше наясно какво следва и блокира удара, прикривайки гърдите си с ръце.
О, не, по дяволите. Джон се хвърли напред и сграбчи ръцете на копелето, принуждавайки го да остане проснат на земята, като по този начин разкри онази част от тялото му, която й беше нужна за чист и точен удар.
Когато Хекс вдигна очи към Джон, те имаха издайнически червен блясък, предизвикан от сълзите й. Всичката болка, цялата тежест, която носеше в душата си, беше така очевидна, както грозотата на Леш.
Когато Джон кимна, кинжалът му в ръката й полетя надолу и се заби право в сърцето на Леш…
Викът на Злото проехтя сред сградите, рикошира в стените и набирайки мощ, прерасна в оглушителен пукот, придружаващ яркото зарево.
Което го отведе при зловещия му баща.
Когато тътенът и светлината стихнаха, единственото, останало от Леш, беше обгорена окръжност върху асфалта и миризма на карамелизирана захар. Хекс отпусна рамене, кинжалът издрънча върху настилката на алеята и тя полетя назад, останала без сили. Джон я улови, преди да се строполи на земята, и тя погледна нагоре към него. Сълзите й се смесваха с кръвта по лицето й и се стичаха надолу по шията покрай пулсиращата точка, където беше центърът на жизнената й сила.
Джон я притисна силно към себе си, а главата й се намести точно под брадичката му.
— Той е мъртъв — изхълца тя. — О, боже, Джон… Той е мъртъв.
Тъй като ръцете му бяха заети, той успя единствено да кимне.
Краят на една ера, помисли си той и погледна към Блей и Куин, които се биеха рамо до рамо със Зейдист и Тормент срещу новодошлите лесъри.
Имаше някакво много странно усещане за приемственост. Той и Хекс може да се бяха оттеглили за кратко от бойното поле и да поемаха дъх за един мимолетен миг край пътеката на войната. Но битката в сумрачните преки на Колдуел щеше да продължи…
Без нея!
Джон затвори очи и зарови лице в къдрещата се коса на Хекс. Това беше финалът на играта — такъв, какъвто тя го бе пожелала. Да се докопа до Леш… и да се сбогува с живота.
Беше получила именно онова, което бе искала.
— Благодаря ти — чу я да произнася дрезгаво. — Благодаря ти…
Обзет от прилив на тъга осъзна, че тези две думи бяха по-добри от „Обичам те“. Те значеха за него повече от всичко друго, което би могла да каже. Беше й дал онова, за което беше копняла. Беше постъпил по начин, който за нея беше правилен.
И сега щеше да я държи в обятията си, докато тялото й изстиваше и тя напускаше света, в който той щеше да остане. Раздялата им щеше да продължи много по-дълго, отколкото броя на дните, в които я беше познавал.
Взе хлъзгавата й ръка и я разтвори още веднъж. И след това със свободната си ръка изписа върху дланта й с бавни и прецизни движения: ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ВЕЧНО.
68.
Смъртта беше нещо мръсно, болезнено и общо взето предвидимо… С изключение на случаите, в които й хрумнеше да не се държи както подобава и да прояви странното си чувство за хумор.
Един час по-късно Хекс отвори леко очи и осъзна, че не се намира в мъгливите поля на Небитието… а в клиниката на Братството. От гърлото й бе издърпана тръба. А в гърдите й сякаш бе забит ръждив харпун. Вляво от себе си чу изплющяването на гумени ръкавици.