Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Нямаше… Нямаше оцелели, така ли? — попита той.
— Не, Руди… Взриви се във въздуха — отвърна Хушан пресилено равнодушно. — Това беше първото… първото ми бойно кръщение. Нямах представа, че ще е толкова трудно!
„Особено когато противникът е беззащитен — помисли си Руди, обзет от гняв и отвращение. — Ракети и бордови картечници срещу беззащитна и тромава машина! Но заповедите са си заповеди, очевидно хеликоптерът е бил в нарушение, който и да е летял с него. Аз положително бих се подчинил на заповедта и бих кацнал! А какво бих сторил на мястото на Хушан? Ако летя на германски прехващан и неизвестен хеликоптер се опитва да премине границата? Чакай, чакай! Дали Хушан не го е свалил над иракска територия? Няма да ги питам. Никога не би си признал подобно нещо.“
Свали чайника от огъня и разсеяно погледна през прозореца. Пред оградата тъкмо спираше очукан автобус, от него слезе висок мъж. За момент той не го позна, после нададе радостен вик и се втурна навън, като подхвърли на младия иранец:
— Извинявай!
Срещнаха се точно пред портала под любопитните погледи на Зелените ленти.
— Том! Страшно се радвам, Том! Защо не съобщи, че идваш? Как е Жан-Люк, как са хората в Загрос?
Беше толкова щастлив от срещата, че в първия миг пропусна да забележи умората на Локхарт и мръсните му, покрити с дебел слой прах дрехи.
— Имам да ти казвам куп неща, Руди — промълви Локхарт. — Куп неща, но в момента направо съм труп! Трябва ми малко чай и една хубава възглавница!
— Как не! — засмя се широко Руди. — Хайде, идвай, ще отворя последната си бутилка уиски, скрита толкова дълбоко, че дори сам не помня къде е! — После очите му пробягаха по фигурата на Том и той най-сетне си даде сметка за състоянието му. — Но какво ти се е случило, по дяволите? Видът ти е такъв, сякаш някой те е влачил из трънаците в задния двор!
Преди да отговори, Локхарт хвърли бегъл поглед към часовите, които с интерес наблюдаваха и слушаха.
— Нищо, Руди, нищо… Нека първо се измия, а?
— Разбира се. Иди в моя фургон — промълви Руди и закрачи редом с Локхарт. Никога досега не беше го виждал толкова изтощен и остарял. Сякаш беше преживял аварийно кацане и едва беше отървал кожата…
Йемини гледаше към тях от прозореца на канцеларията си. Фоулър Джойнс и другият механик бяха спрели работа и се насочваха към тях. В далечния край на лагера се появи стройната фигура на Хушан и… в главата на Руди внезапно се появи ужасната догадка.
— Господи! — простена той. — Не си летял с НВС, нали?
Локхарт се закова на мястото си и лицето му побеля.
— Откъде знаеш, по дяволите?!
— Но той каза, че го е направил на решето и го е свалил! Как тогава си оцелял?
— На решето ли?! — простена Локхарт. — Кой каза това?
Руди спаси положението благодарение на бързите си рефлекси и леко се извърна с гръб към фургона.
— Иранският офицер зад нас… Не се обръщай, за Бога!… Той е летял на изтребителя Ф–14, който е свалил хеликоптера! — На лицето му се появи стъклена усмивка, ръката му сграбчи ръкава на Локхарт и го задърпа към най-близкия фургон, стараейки се това да не личи прекалено. — Можеш да се наспиш в бърлогата на Джон Тайрър! — каза на висок глас той с пресилена веселост, затвори вратата зад гърба им и напрегнато прошепна: — Хушан каза, че е свалил НВС близо до границата с Ирак вчера на залез-слънце! Ти как успя да се спасиш? Кой беше на борда? Бързо! Казвай бързо!
— Аз не летях тази последна отсечка, просто не бях в хеликоптера… — отвърна Локхарт тихо, опитвайки се да съобразява. — Оставиха ме край Дез Дам и оттам…
— Дез Дам ли? Какво си правил чак там, по дяволите. Кой те остави?
Локхарт се поколеба. Всичко се развиваше прекалено бързо.
— Не зная дали… не зная дали да ти кажа, защото…
— За Бога, Томи? Те разследват случая с този НВС и ние трябва да направим нещо веднага! Кой беше на борда?
— Иранци, които бягаха… Началници на ВВС от Исфахан — генерал Селади, осем полковници и майори от базата в Исфахан, не им зная имената… Генерал Валик, жена му и… — топка се сви в гърлото му и той едва успя да добави: — … и двете им деца…
Руди стоеше вцепенен. Беше чувал за Ануш и дечицата, няколко пъти се беше срещал и разговарял с Валик.
— Ужасно, ужасно! — шепнеха почти беззвучно устните му. — Какво трябва да казвам сега?
— За какво?