Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Миг преди да сложи обратно очилата си, японецът улови погледа на Локхарт, усмихна се и леко кимна с глава.
Локхарт му се усмихна в отговор. Запознаха се в Ахваз, сред невъобразимата блъсканица пред вратата на автобуса.
— Дръжте се след нас, сър — беше го посъветвал единият от японците на съвсем поносим английски. — По време на върховото натоварване токийските влакове и автобуси са още по-зле!
После, с помощта на любезни усмивки и извинения, двамата сръчно се вмъкнаха в автобуса и намериха места в дъното. По време на обедното спиране си размениха няколко думи, от които стана ясно, че са инженери и се връщат от отпуск. Местоработата им е „Иран-Тода“.
— Аха, тръгваме, слава на Аллаха — рече моллата, видял, че шофьорът се качва.
Онзи тържествено включи на скорост и раздрънканата машина бавно се отлепи от мястото си.
— Следваща спирка — Бандар-е Делам! — обяви той. — Ако е рекъл Господ!
— Ако е рекъл Господ! — доволно повтори моллата, после се извърна към Локхарт и извика силно, правейки опит да надвие воя на уморения мотор: — Какво казвахте за Големия Сатана, ага?
Локхарт се направи, че не чува, и здраво стисна клепачи, но моллата нетърпеливо го побутна:
— Казвахте нещо за Големия Сатана, ага…
— Нищо, ага, нищо…
— Какво? Не ви чувам!
Съзнаващ, че е в опасно положение, Локхарт отвори очи и любезно отвърна:
— Нищо, ага. Пътуването е уморително, мисля да подремна…
— Как така нищо? — извика младежът, застанал прав над него. — Америка е отговорна за всичките ни беди! Ако не беше Америка, в целия свят щеше да има мир!
Локхарт се намръщи и остана със затворени очи, правейки безуспешни опити да изключи и слуха си. Много му се искаше да има по-лесен достъп до автоматичния пистолет, който намери в къщата на брега и който в момента се гушеше на дъното на сака му. Усети, че моллата отново го разтърсва.
— Преди да задремете, ага, моля отговорете на въпроса: не мислите ли, че светът ще бъде много по-добър без американското зло?
Локхарт сдържа гнева си и остана със затворени очи. Ново разтърсване, този път далеч по-грубо и идващо откъм пътечката.
— Отговори на негово превъзходителство! — извика в ухото му младежът.
Изведнъж му призля от тази примитивна антиамериканска пропаганда, която тровеше душите на един цял народ. Пребледнял от гняв, той отвори очи и рязко отблъсна ръката на младежа, после, извън себе си, извика на английски:
— Добре, молла, ще ти отговоря! По-добре да благодариш на твоя Аллах, че Америка съществува, защото без нея всички ние ще бъдем в разни концлагери или на два метра под земята! Ти, аз, тоя нещастник тук, а дори и любимият ви Хомейни!
— Какво?
Видя широко отворената уста на моллата и в същия миг осъзна, че говори на английски. Моментално се овладя и премина на фарси — ясно съзнаваше, че не може да предложи никакво логично обяснение на избухването си:
— Цитирах Светата Библия на английски — поясни той, после веднага превключи и продължи: — Цитирах Авраам, когато е бил много ядосан. Нали Авраам казва: „Злото завладява света под различни форми, всеки вярващ е длъжен да се бори с него, да се бори със злото докрай!“ Нали така казва Авраам?
— Моллата му хвърли странен поглед и отвърна с цитат от Корана:
— „… И каза Бог на Авраам: Аз ще те направя водач на човечеството, а Авраам отговори: И на моето поколение! А Бог каза: Моето благоволение не се простира над носителите на злото…“
— Съгласен съм — кимна Локхарт. — А сега трябва да видя в мислите си Бог — Единия Бог на Авраам и Мойсей, на Исус и Мохамед, да бъде благословено името Му! — Локхарт отново затвори очи и усети как блъска сърцето му. Всеки миг очакваше приклада на младежа да се стовари върху главата му, а моллата да нареди на шофьора да спре. Не разчиташе на никаква милост. Но секундите отлитаха и никой не го закачаше. Явно бяха решили да го оставят сам с предполагаемите му молитви.
Моллата въздъхна, принуден да стои притиснат до този неверник. „Как ли се моли един неверник — запита се той. — Какво казва на Бога? Ах, какви нещастници!“
Летището на Бандар-е Делам: 12,32 по пладне.
Колата на иранските ВВС профуча покрай сънливите часовои на портала. Зеленото знаменце на Хомейни плющеше на калника й. Пред фургона на Руди, който се използваше и за офис, тя рязко спря и вдигна облак прах. От нея излязоха двама безупречно облечени офицери, следвани от трима революционни гвардейци.