Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Даваш ли си сметка на какъв риск се излагаш, Ерики? — попита Гавалан.
— Да — кимна Ерики. Все още не беше им казал за убийствата при бягството си заедно с Чарли Петикин.
— Обмислил ли си всичко, което преживя? Ракоци, патилата ви край пътя, състоянието на самата Азадех? Можем да пратим само Азадех, а ти да заминеш още днес със 125. Нея ще я качим в неделя…
— Хайде стига, шефе. Нито ти, нито аз бихме постъпили по този начин… Освен това аз не бих… никога не бих я оставил сама!
— Разбира се, но трябваше да ти посоча и тази възможност. Добре, ти ще имаш грижата за допълнителните резервоари, а ние ще се заемем с разрешителното. Предлагам да се върнете по най-бързия начин и да напуснете страната в събота на борда на 125. И двамата! Може би няма да е зле да заминеш някъде по-далеч — Австралия, Сингапур или Абърдийн, ако там не е прекалено студено за Азадех. Ще ми съобщиш по-късно какво си решил. — Гавалан се изправи и жизнерадостно му подаде ръка: — Приятно прекарване в Табриз!
— Благодаря — кимна Ерики, поколеба се за момент, после попита: — Някакви новини от Том Локхарт?
— Все още нищо. Не можем да се свържем нито с Ковис, нито с Бандар-е Делам… Защо, Шаразад ли се притеснява?
— Нещата са по-сериозни. Баща й е в затвора Евин…
— Боже Господи! — ахна Макайвър. Усмивката на Анди Гавалан бавно се стопи. И двамата знаеха какво става там. — Защо?
— За разпит. Никой не знае по какъв въпрос, нито пък колко дълго ще го държат…
— Дано да е само за разпит… — проточи притеснено Гавалан. — Какво се е случило, Ерики?
— Преди около половин час Шаразад се прибра у дома потънала в сълзи. Снощи група Зелени ленти прибрали емир Пакнури, ако си спомняте, това е бившият й съпруг, прибрали го направо от пазара, а на Бакраван наредили тази сутрин да се яви на разпит. Тръгнали на разсъмване, цялото семейство. Чакали до два часа на обед и щели да продължат да чакат, но Зелените ленти ги изгонили…
В стаята се възцари тежко мълчание.
— Мак, опитай Ковис — примоли се след малко Ерики. — Накарай ги да се свържат с Бандар-е Делам… Том все ще знае нещо за бащата на Шаразад… — Забеляза погледите, които си размениха събеседниците му и попита: — Всъщност какво става с Том?
— Изпълнява чартърен полет до Бандар-е Делам.
— Зная, Мак ми го каза, Шаразад също. Том й казал, че ще се върне след няколко дни… — Изчака за момент, но двамата мълчаха. — Добре, сигурно имате основателни причини.
— Така е — кимна Гавалан. И двамата с Макайвър бяха твърдо убедени, че Том Локхарт няма да замине за Кувейт по своя воля, независимо от размера на подкупа, който ще му предложи Валик. Но знаеха и друго — имаше голяма опасност да са го принудили.
— Окей, вие сте шефовете — въздъхна Ерики. — Аз тръгвам. Съжалявам, че ви донесох лоши новини, но е по-добре да ги знаете. Ще се видим в Ал Шаргаз.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре, Ерики! Ако видиш случайно Джен, не й казвай за бащата на Шаразад! — примоли се Макайвър.
— Добре — кимна Ерики и излезе.
— Бакраван е доста важна личност, за да го арестуват просто така — промълви Макайвър, след като изчака вратата да се затвори.
— Така е — кимна Гавалан. — Дано Ерики не попадне в капан, тая бележка хич не ми вдъхва доверие…
Телексът затрака и двамата подскочиха. Надвесиха се над него и зачетоха съобщението ред по ред. Гавалан започна да ругае и продължи дори след спирането на машината.
— Дано се провалят в ада тези гадове от „Импириъл Хеликоптърс“! — изрева той и откъсна пристигналото съобщение, а Макайвър начука позивните с предложение да чакат обратно послание.
Телексът беше от Лиз Чен и гласеше следното: „Скъпи шефе, опитваме се да установим връзка с теб още от момента, в който Джони Хог ни съобщи, че си останал в Техеран. Съжалявам за неприятната вест, но в понеделник сутринта «Импириъл Еър» и «Импириъл Хеликоптърс» известиха за съвместното си решение да провеждат «нова финансова политика, насочена към съживяване на конкурентоспособността в района на Северно море». ИХ получават опрощение на държавния заем в размер на 17,1 милиона лири стерлинги, капитализират други 48 милиона от дълговете си в размер на 68 милиона, като пускат акции на името на централата. Неофициално научихме, че 18 от всичките ни 19 договора в Северно море ИХ предоставя на други компании по костуема цена! Търстън Дел от «Екс Текс» иска да разговаря с теб по спешност. Операциите ни в Нигерия се нуждаят спешно, повтарям — спешно! — от три 212 — можеш ли да ги прехвърлиш от Иран? Очаквам, че днес ще заминеш за Ал Шаргаз или Дубай с Джон Хог. Чакам инструкции! Мак, обади се, ако шефът вече е заминал! Поздрави на Джени.“