Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Гавалан унесено се поклащаше в старото поскърцващо кресло.
— Джени още я няма — отвърна той. — Ще тръгнем веднага щом се прибере. В най-лошия случай ще се обадя в Абърдийн от Ал Шаргаз.
— В случай че Джони Хог успее да се промъкне през въздушния контрол над Киш и Исфахан и в случай че разрешителното от Техеран още важи! — напомни му Макайвър.
— Тоя път ще кацне! — усмихна се уморено Гавалан. — Имам чувството, че нашият скъп молла Техрани много иска да има нови очила, дано Джони не е забравил да ги вземе!
— Дано!
Днес за пръв път комитетът ги допусна в сградата. По-голямата част от деня премина в разчистване и задействуване на генератора, който естествено беше останал без капчица гориво. Почти в секундата, в която телексът получи захранване, печатащото устройство побесня:
„Спешно! Моля потвърдете, че телексът ви работи, имам спешно съобщение за шефа. Той още ли е в Техеран? Съобщението е под код ЕЙВИСЯРД.“
Телексът беше от Елизабет Чен в Абърдийн, а ЕЙВИСЯРД бе рядко използван секретен код на компанията, който означаваше, че съобщението трябва да бъде получено лично от Макайвър и да бъде скрито от очите на всички останали сътрудници. Четири пъти се опитва да се свърже с Абърдийн и най-накрая успя. Сега чакаше обратната връзка.
— Добре поне, че все още не сме изгубили нито една машина — въздъхна тежко Гавалан.
— И аз това си мислех — изпъна рамене Макайвър. — Имаш ли представа какво налага използуването на ЕЙВИСЯРД?
— Не — отвърна Гавалан и с тъга си помисли за истинския ЕЙВИСЯРД — прекрасния замък, в който беше прекарал толкова щастливи години с Кати. „Не мисли за Кати в такъв момент! — заповяда си той. — Не мисли!“
— Мразя тия проклети телекси! — промърмори ядосано Макайвър; — Винаги нещо заплитат! — Причината за раздразнението му беше по-скоро снощният скандал с Джени, която упорито отказваше да замине със 125, а също и тревогата му за изчезналия без следа Том Локхарт. Като капак и днес на работа не се появи никой от служителите иранци, в офиса дойдоха само двама пилоти. Макайвър нареди на Петикин да бъде на разположение и освободи Ногър Лейн, който се мота около тях до обед, очевидно чудейки се какво друго да прави. Той докладва, че полетът му с моллата Техрани, шест гвардейци и пет жени преминал нормално.
— Мисля, че нашето приятелче моллата утре пак ще иска да се повози — заключи Лейн. — А днес точно в пет и четвърт ще ви чака на летището.
— Добре, Ногър, иди да смениш Чарли — нареди му Макайвър.
— Хайде стига, Мак, стига, приятел! Цяла сутрин работих като вол, извън всякакви графици! А Паула все още е в града!
— Тя може да бъде тук и следващата седмица, „приятел“! — подигра го Макайвър. — Това обаче не означава, че ще въртиш опашка край нея. Хайде, отивай да смениш Чарли! Искам да попълниш всички полетни документи до днешна дата, а кажеш ли още една дума, ще ти подпиша назначението за Нигерия!
После останаха да чакат с ясното съзнание, че телексните връзки се осъществяват частично по телефонната мрежа.
— Купища жици ни разделят от Абърдийн — промърмори нетърпеливо Макайвър.
— Тръгваме в момента, в който дойде Джени — повтори Гавалан. — Няма да се прибера в Абърдийн, преди да я настаня както трябва в Ал Шаргаз. Но и ти трябва да продължаваш да настояваш за нейното заминаване!
— Как не! — въздъхна Макайвър. — Аз зная, ти знаеш, целият проклет Иран знае, че е време за евакуация, само тя отказва да го признае!
— Жени! — дипломатично въздъхна Гавалан. — Нещо друго, което да искаш от мен?
— Не — поклати глава Макайвър. — Начинът, по който притисна последните ни двама партньори, беше напълно достатъчен.
Гавалан беше успял да ги открие — Мохамед Сиамаки и Туриз Бахтияр — един от множеството богаташи от рода Бахтияр, окупирали висшите ешелони на властта в Иран, включително и министърпредседателското кресло. Гавалан успя да им измъкне пет милиона риала в брой — малко над шестдесет хиляди долара, троха в сравнение с това, което им дължаха партньорите, но все пак нещо. Двамата иранци обещаха да внасят определени суми всяка седмица срещу написана на ръка разписка, в която Гавалан обещаваше „да ги подкрепи финансово в чужбина, ако това се наложи, и да им осигури място на борда на 125, също в случай на нужда.“