Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Казвам се Антъни — рече и протегна десница за ново ръкуване. — Ти ли си оня, дето пристигна вчера с частен самолет?
Боже мили! А аз възнамерявах поне веднъж да съм анонимен, да не стърча като ударен с чук палец.
— Аз съм — казах, — но ще те замоля много да не приказваш за това. Искам да не се отличавам от останалите, окей?
— Няма да те издам — промърмори, — но тук надали има нещо, което може да се опази в тайна.
Прозвуча ми доста необичайно, в стил „1984-та“ на Джордж Оруел.
— Така ли? — рекох. — И защо?
Той пак се озърна.
— Щото това тук си е един шибан Аушвиц — прошепна. После ми намигна.
В този миг осъзнах, че човекът не е напълно откачен, може би леко не с всичкия си.
— А защо е като в Аушвиц? — попитах с усмивка.
Сви яките си рамене.
— Заради шибаните изтезания. Не пада по-долу от немски концлагер. Виждаш ли ги ония от персонала там? — И посочи с глава. — Тия са СС. Стовари ли те веднъж влакът тук, връщане няма. И полагаш робски труд.
— Какви ги приказваш, мама му стара? Та нали програмата трае само четири седмици?
Стисна устните си така, че образуваха тънка линия, и поклати глава.
— За теб може и да е така, но не и за останалите от нас. Предполагам, че не си лекар, нали така?
— Не, банкер съм… макар че на практика вече съм се пенсионирал.
— Какво? — възкликна. — Ти — пенсионер? Че ти си още младеж.
— Не съм младеж — изсмях се. — Но защо питаш дали не съм лекар?
— Защото тук почти всеки един е или лекар, или сестра. Аз самият съм хиропрактор. Такива като теб са малцина. Останалите са тук, понеже са изгубили разрешителното си да практикуват медицина. Така че персоналът ни е гепил за ташаците. Стига да кажат, че не си излекуван, оставаш си без разрешително. Истински шибан кошмар, ти казвам. Някои от нас са тук вече над една година, а все още не могат да си върнат разрешителното! — Поклати мрачно глава. — Тука е една пълна шибана лудница. Всеки порти останалите в старанието си да трупа точки пред персонала. Шибана гадост. Нямаш си представа какво е. Пациентите се движат, сякаш са роботи и рецитират алабалистиките на „Анонимните алкохолици“, уж са вече рехабилитирани.
Кимнах, понеже картинката ми ставаше ясна. Подобна чалната обстановка, в която персоналът има такива големи права, е направо развъдник на злоупотреби. Слава Богу, мен поне нямаше да ме засегне.
— А как са жените-пациентки? Има ли готини?
— Само една — отвърна. — Ама страхотна. Дванайсет точки по десетобалната система.
Сега вече наострих уши!
— Как изглежда, опиши ми я.
— Миньонче, блондинка, метър и шейсет и пет, невероятно тяло, лице без грешка, къдрави коси. Истинска красавица. Путка, та дрънка.
Кимнах и си взех бележка наум да се пазя от нея. Такива само беля могат да ти докарат.
— А какво ще кажеш за самия Дъг Талбът? Персоналът така говори за него, сякаш е някакъв шибан бог. На какво прилича?
— На какво прилича ли? — измърмори моят параноичен приятел. — На Адолф шибания Хитлер. Или по-скоро на доктор Йозеф Менгеле. Страхотен самохвалко и ни е гепил за ташаците всички до един — с изключение на теб и евентуално на още двама-трима. Но ти все пак трябва да си нащрек, защото сто на сто ще се опитат да използват семейството ти срещу теб. Ще се намъкнат в мозъка на жена ти и ще й кажат, че ако не останеш тук шест месеца, ще се върнеш към дрогата и ще запалиш децата си живи.
По-късно, към седем вечерта, се обадих в Олд Бруквил, но Графинята все още беше „безследно изчезнала“. Успях обаче да си поговоря с Гуин; казах й, че през деня съм се срещнал е терапевтката ми и че ми е поставила субдиагноза77 (каквото и да значеше това) за пристрастеност към компулсивно харчене, както и към секса, което и в двата случая си беше вярно, макар че според мен никак не им влизаше в шибаната работа. Както и да е, терапевтката ме беше сложила на ограничен режим на пари и мастурбиране — можех да притежавам пари, само колкото да ми стигнат за автоматите за разни продукти и да мастурбирам само по веднъж на няколко дни. Предполагах, че второто ограничение се прилага на принципа на честната дума.
77
Допълнителна диагноза. — Б.пр.