Вълка от Уолстрийт

Това значи беше подкреплението.

— Виж какво — каза дебелият доктор Брад, — мога на мига да те изпиша от тоя лайнарник и само след два часа да си в „Талбът Марш“, да си пиеш безалкохолна пиня колада и да се кокориш на една млада медицинска сестра, която е пациентка там, понеже я хванали да си инжектира демерол през униформената пола. — И вдигна рамене. — Другият вариант е да останеш тук още един ден, че да опознаеш още по-отблизо жената-пеперудка и математичето. Едно ще ти кажа обаче: трябва да си луд, че да останеш тук дори една секунда повече, отколкото трябва. Щото глей как смърди…

— На лайна — намеси се оня с жлезите. — Защо не ни дадеш да те изпишем оттук? Добре де, не се съмнявам, че си луд и прочее и че заслужаваш да те запрат поне за две години, ама що трябва да е тука — в тоя лайнарник! Дай поне да е в някоя по-изискана лудница.

— Той е прав — добави Брад Дебелия. — Без майтап: долу ни чака лимузина, а самолетът ти е на летище „Бока Авиейшън“. Дай да те изпишем от тая лудница, да се качим на самолета и да се кефим.

— И аз съм на същото мнение — рече оня с жлезите. — Самолетът ти е една фантазия. Колко ли е платила жена ти да ни докара дотук от Калифорния?

— Не съм сигурен — отвърнах, — но съм готов да се обзаложа, че е било по най-високата тарифа. Ако има нещо, което Графинята да мрази, то е да се пазари.

И двамата се разсмяха, най-вече Брад Дебелия, който във всичко намираше по нещо смешно. — Графинята! Чудесен прякор! Тя, жена ти, наистина е много красива, а и страшно те обича.

— Защо й викаш Графинята? — попита оня с жлезите.

— Абе, дълга история — отвърнах, — но колкото и да ми се ще, не мога да си припиша заслугата, че съм го измислил. Щото го измисли един Брайън, собственик на брокерска фирма, с която си имам вземане-даване. Та преди няколко коледи се прибирахме с частен самолет от Сейнт Бартолъмю, и двамата със страхотен махмурлук. Барт седеше точно срещу Надин и взе, че пусна една сочна пръдня, след което каза: „Майка му стара, Надин, аз май леко се изтървах в гащите!“ А Надин започна да му трие сол на главата за това колко бил невъзпитан и отвратителен, при което Брайън рече: „О, прощавайте; предполагам, че Графинята от Бей Ридж никога не се е изпускала при пръдня в копринените си гащички!“

— Много готин лаф — каза Брад Дебелия. — Графинята от Бей Ридж.

— Чакай, смешното тепърва предстои. То стана непосредствено след това. Брайън реши, че шегата му е изключително уместна и така се преви в истеричен смях, че не забеляза как Графинята сви на руло коледното издание на списанието „Таун енд Кънтри“. И в мига, в който той надигна глава, тя рипна от седалката и така го млатна по главата, че оня изпадна в безсъзнание. Направо изгуби шибаното си съзнание в самия самолет, ви казвам! А тя си седна и пак се зачете в списанието. Брайън се свести след две-три минути благодарение на чашата вода, която жена ми му лисна в лицето. Та оттогава й остана тоя прякор.