Вълка от Уолстрийт

— Да, бе — добави Брад Дебелия, — в мига, в който те доставим в Атланта, законът на Бейкър губи силата си и ставаш свободен човек. Просто кажи на пилота си да не излита. Не ти ли хареса рехабилитацията, просто си тръгваш.

— Вие двамата сте направо невероятни! — разсмях се. — Играете ми на престъпната струничка, нали?

— Ще направя всичко необходимо да те вкарам в рехабилитация — рече Брад Дебелия. — Ти си свястно момче и заслужаваш да живееш, а не да умреш с луличка за крек в уста, каквото именно ще те сполети, ако не заживееш на чисто. Повярвай ми — от личен опит го знам.

— И ти ли си възстановяващ се наркоман? — попитах.

— И двамата сме такива — каза оня с жлезите. — Аз съм на чисто от единайсет години, а Брад — от тринайсет.

— Че как изобщо е възможно такова нещо? Казвам ви честно: искам да спра, но просто не мога. Няма да издържа повече от няколко дни, да не говорим за цели тринайсет години.

— Ще можеш — рече Брад Дебелия. — За тринайсет години не знам, но бас държа, че днешния ден можеш да го изкараш.

— Е, колкото до днешния ден, ще изтрая — казах, — но надали повече.

— И това е достатъчно — рече оня с жлезите. — Единственото, което има значение, е днешният ден. Кой знае какво ще ни донесе утрешният? Живей ден за ден — и ще успееш. Аз точно така правя. Да не мислиш, че съм се събудил тая сутрин и съм си рекъл: „Ей, Майк, знаеш ли колко е важно да потискаш цял живот желанието да пиеш?“ Напротив, казах си: „Ей, Майк, изкарай и следващите двайсет и четири часа, пък останалата част от живота ти все някак си ще се подреди.“

Брад Дебелия кимна:

— Той е прав, Джордан. И знам какво точно си мислиш в момента — че това е някакъв вид тъпа самозаблуда. — И сви рамене. — Може и така да е, но на мен лично не ми пука. Действа — и това ми е достатъчно. Благодарение на нея възвърнах живота си, а и ти можеш да възвърнеш своя.

Поех дълбоко въздух и бавно го изпуснах. Тия момчета са много готини, ама наистина. А и аз наистина искам да съм трезвен. Толкова много, че дори предусещах вкуса на новия живот. Но навикът е прекалено силен. Всичките ми приятели вземат дрога; всичките ми забавления включват и дрога. А Графинята… ами Графинята така и не дойде да ме види. След всички ужаси, които й бях причинил, в сърцето си усещах, че никога няма да забравя как не дойде да ме види след опита ми за самоубийство.

Да не забравяме и как стоят нещата от нейната си гледна точка. Може пък да предпочете никога да не ми прости. Не мога да я виня за подобно нещо. Тя беше толкова добра съпруга, а аз й се отблагодарих с това, че станах наркоман. Е, имал съм си причини, но това не променя нещата. Ако реши да се развежда, в правото си е. Но аз винаги ще се грижа за нея, винаги ще я обичам и ще правя така, че да живее добре. В края на краищата, нали тя ми роди две прекрасни дечица и нали тя е организирала всичко това.