Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Тай-пан - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тай-пан

Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:

Джеймс Клавел е един от стоте най-големи писатели на XX век според класацията на „Модърн Лайбръри. Романът му „Търговска къща е част от така наречената азиатска сага заедно е„Шогун, „Тай-пан и „Цар плъх. Много бързо Струан бе научил, че парите са сила...Не съжаляваше за нищо в живота си. Бе открил Китай и Китай му даде онова, което родината никога не успя. Не само богатство - богатството като самоцел е непристойно...Наистина ли е голямо нещастие, зачуди се Струан, да загубя прекрасна съпруга и три сладки дечица?
1 ... 214 215 216 217 218 219 220 221 222 ... 320
Перейти на страницу:

— Добър ден и на вас, тай-пан — каза Морийн. — След няколко дни, ако е рекъл свети Патрик, ще си уредим сметките с вас.

— Не е спешно. Добро утро, Аристотел.

Аристотел Куанс погледна бавно към Струан. Очите му се изпълниха със сълзи, когато прочете топлотата, изписана на лицето на Струан.

— Тя счупи всичките ми четки — каза той със сподавен глас. — Тази сутрин. Всичките ми четки. И моите… хвърли боите ми в морето.

— Затова сме тук, Ваше превъзходителство — подчерта Морийн — Мистър Куанс реши да сложи край на това откачено рисуване. Иска да му се даде хубава и стабилна работа. Точно за работата сме дошли да разговаряме с Ваше превъзходителство. — Тя се обърна да погледне мъжа си и лицето й помръкна. — Каквото и да е. Стига работата да е стабилна и добре платена. — Тя отново погледна Лонгстаф. — Например чиновническа длъжност. Бедният мистър Куанс не е много опитен.

— Това ли, ъ-ъ, искате, Аристотел?

— Тя счупи четките ми — каза безнадеждно Куанс. — Това беше всичко, което имах. Боите и четките.

— Разбрахме се, момчето ми, нали? Заклехме се във всичко, което е свещено. Така ли? Никакво рисуване. Стабилна работа и да се грижиш за семейството си. И да няма повече кръшкане.

— Да — каза беззвучно Аристотел.

— Ще се радвам да ви предложа един пост, мисис Куанс — намеси се Струан. — Нуждая се от чиновник. Заплатата е петнайсет шилинга на седмица. Ще ви оставя една година да живеете на корабчето. След това ще можете да се оттеглите.

— Дано светците да ви възнаградят. Съгласна съм. Сега благодари и ти на тай-пана — подбутна мъжа си Морийн.

— Благодаря, тай-пан.

— Бъдете в канцеларията ми утре сутринта в седем часа, Аристотел. Точно в седем.

— Ще бъде там, тай-пан. Не се безпокойте. Дано свети Петър ви благослови за това, че в тези тежки времена се погрижихте за една бедна съпруга и гладуващите й деца. Довиждане.

Те излязоха и Лонгстаф си наля едно силно питие.

— Боже Господи! Никога не бих повярвал. Бедничкият Аристотел! Наистина ли ще направите Аристотел Куанс чиновник?

— Да. По-добър от някои други. Липсват ми помощници. — Струан сложи шапката си, много доволен от себе си. — Не съм свикнал да се намесвам в отношенията между мъж и жена. Но тази, която се осмелява да постъпи така с добрия човек, няма право да се нарича „съпруга“, по дяволите!

Лонгстаф внезапно се засмя.

— Ще отделя един голям кораб, ако това ще помогне с нещо. Всички ресурси на правителството на Нейно величество са на ваше Разположение.

* * *

Струан побърза да стъпи на брега. Той повика закрита носилка и посочи на кулитата накъде да вървят.

— Спрете, сави? — каза той, когато пристигнаха.

— Сави, маса.

Той мина покрай учудения портиер и влезе в предверието на къщата. Стаята бе покрита с килим, имаше големи дивани, басмени пердета, огледала и други дребни предмети. В дъното се чу шумолене и приближаващи стъпки. Мънистените пердета се повдигнаха и се появи дребна старица. Беше спретната, колосана и посивяла, с големи очи и очила.

— Здравейте, мисис Фордъринджил — поздрави учтиво Струан.

— Е, тай-пан, колко се радвам да ви видя — отвърна тя. — Дълги години не сме имали удоволствието да бъдем с вас. Малко е рано за посетители, но младите дами се подготвят да ви се представят в приличен вид. — Тя се усмихна и показа пожълтелите си изкуствени зъби.

— Вижте какво, мисис Фордъринджил…

— Влизам ви в положението, тай-пан — каза тя разбиращо. — Понякога в живота на човек идва момент, когато той…

— Става дума за един мой приятел.

— Не се безпокойте, тай-пан, мама дава честна дума. За една минутка ще ви оправим. — Тя стана бързо. — Момичета!

— Седнете и ме изслушайте! Става дума за Аристотел.

— Бедният! Забъркал се е в голяма каша.

Струан й обясни какво иска и момичетата се натъжиха, когато си тръгна.

Още щом се прибра в дома си, Мей-мей го посрещна с думите:

— За какво ходиш в публичен дом, айейа?

Той въздъхна и й каза.

— Мислиш, че вярвам това, айейа? — Очите й гледаха презрително.

— Да. Не е зле да повярваш.

— Вярвам, тай-пан.

— Тогава престани да гледаш като дракон! — каза той и влезе в стаята.

— Добре. — Мей-мей влезе след него и затвори вратата. — Сега ще видим дали ти казал истина. Веднага ще любим. Аз лудо желая тебе, тай-пан.

— Благодаря, но съм зает — каза той и не можа да сдържи смеха си.

— Айейа на твоето зает — каза тя и започна да разкопчава меденожълтата си пижама. — Ние веднага ще се любим. Скоро ще видя дали мазна курва не взела твоя сила. Тогава твоя майка ще разправя с тебе, по дяволи.

— Ти също си заета — каза й Струан.

1 ... 214 215 216 217 218 219 220 221 222 ... 320
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)