Тайната история

И Джулиан се разсмя.

— Но той ми се ядоса. Наистина беше толкова трогателно. „Не, не, няма да се появи.“ „Но ти бълнуваш“ му казах. „Не, не бълнувам. Това не е сън. Истина е.“

Лекарите не можеха да установят със сигурност какво точно му имаше на Чарлс. За една седмица опитаха два антибиотика, но инфекцията, каквато и да бе тя, не се повлия. Третият опит бе по-успешен. Бяха казали на Франсис, който отиде да го види в сряда и четвъртък, че състоянието на Чарлс се подобрявало и че ако всичко вървяло добре, щял да си бъде вкъщи за почивните дни.

След още една безсънна нощ, около десет часа в петък, отидох до дома на Франсис. Беше гореща и облачна сутрин, дърветата трептяха от жегата. Чувствах се измъчен и изтощен. Топлият въздух вибрираше от жуженето на осите и бръмченето на косачките. Из небето бързолети се гонеха и цвъртяха на пърхащи двойки.

Болеше ме глава. Искаше ми се да имах слънчеви очила. Трябваше да се срещна с Франсис едва в единадесет и половина, но стаята ми бе кочина, от седмици не бях прал, беше прекалено горещо, за да се заема с нещо по-изтощително от това да лежа в разхвърляното легло, плувнал в пот и да се опитвам да не обръщам внимание на басите от уредбата на съседа ми, която думкаше през стената. Джъд и Франк издигаха някаква огромна, разнебитена модернистична конструкция на ливадата пред столовата, та чуковете и дрелките бяха започнали от рано тази сутрин. Не знаех какво беше — от различни места бях чул, че били декори, скулптура, паметник на „Грейтфул дед“ подобие на Стоунхендж, но когато за първи път погледнах през прозореца, замаян от фиоринала и видях изправените му подпорни стълбове, издигащи се на ливадата, ме заля черен и неоправдан ужас: „Бесилка, издигат бесилка, насред ливадата пред столовата ще бесят някого…“ Халюцинацията изчезна за секунди, но по някакъв странен начин остана следа от нея, напомняйки за себе си по различни начини, като онези картинки върху кориците на романите на ужасите в супермаркетите: обърнеш ли я на една страна — виждаш усмихващо се русокосо дете, на друга — череп в пламъци. Понякога конструкцията изглеждаше като нещо напълно обикновено, глупаво, напълно безобидно, но рано сутрин например, или по залез, светът изчезваше и на негово място изскачаше бесилката, средновековно, черно, птиците кръжаха ниско в небето над него. През нощта тя хвърляше дългата си сянка над кратките мигове, когато успявах да заспя.