Дракула — Немъртвият
- Автор: Стокер Дейкр, Холт Йен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-088-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дракула — Немъртвият». Краткое содержание книги:
Воят на вятъра ставаше все по-силен. После изведнъж всичко утихна и настана тишина. Мина се напрегна да чуе някакъв звук, да долови някакво движение. Най-накрая се осмели да надникне през капаците и видя, че цялата къща е обгърната от мъглата. Не се виждаше и на сантиметър от прозореца.
Силно кухо почукване по входната врата отекна чак до носещите греди на тавана на фоайето и Мина подскочи. Почука се още веднъж, после отново. Блъскането ставаше все по-силно.
Тя не смееше да помръдне. А и не можеше. Искаше й се да побегне, но усети, че е скована от черен ужас, че той може да се е върнал. Знаеше, че това е невъзможно. Той беше мъртъв. Всички го видяха как умира. Изкънтя счупено стъкло. Мина чу как вратата се отваря рязко и някой започна да влачи нещо по мраморния под. Джонатан, както обикновено, беше излязъл. Икономът Манинг беше освободен за вечерта. А сега в къщата бе нахлул някой — или нещо. Мина се сви в ъгъла, разтреперана от страх. Гневеше се на слабостта си. Не искаше да става затворник в собствения си дом на някой или нещо, най-малко на себе си. Опитът й със свръхестественото я беше научил, че ако се свие като изплашена ученичка, няма да накара злото да отстъпи. Единственият начин да победиш тъмнината, е да се изправиш лице в лице с нея.
Сграбчи един церемониален японски меч, подарък от клиенти на Джонатан. По ирония на съдбата винаги се беше дразнила, че Джонатан го бе сложил на толкова видно място в стаята. Като наближи голямото стълбище, коленичи, за да надникне през балюстрадата от ковано желязо. Предната врата беше широко отворена. От прага по пода се виеше кървава следа, която минаваше през фоайето и изчезваше във всекидневната. Ужасната мисъл, че Джонатан може да се е върнал у дома ранен, разсея всичките й страхове и тя се втурна по стълбите към всекидневната. Проследи кървавата следа до един ъгъл. Там, под портрета, криещ семейния сейф, се беше свил мъж. Светкавица проряза небето и освети стаята. Мина беше толкова шокирана, когато видя кой е мъжът, че спря да диша.
— Джак?
Наистина беше Джак Сюард, целият в кръв. Изгледаше слаб и болен, нямаше нищо общо със силния мъж, когото тя познаваше. Той вдигна очи към нея и се опита да каже нещо, но вместо думи от устата му излезе само кръв. Мина пусна меча на земята и коленичи до него.
— Джак, не се опитвай да говориш. Ще повикам лекар.
Понечи да се изправи, но Сюард я сграбчи за ръката и категорично поклати глава. Посочи пода, където бе написал със собствената си кръв: „ПАЗИ…“
— Да се пазя? — попита Мина. — От какво да се пазя… от кого?
Сюард извика и внезапно замълча. Падна назад, лицето му бе замръзнало в ужасена гримаса.
Джак Сюард беше мъртъв.
Мина се събуди от кошмара с писъци.
Беше в спалнята си, в собственото си легло. В първите секунди между съня и реалността тя беше сигурна, че видя алената мъгла да се изнизва през прозореца на спалнята и да потъва в нощта. Без съмнение усети нечие присъствие в стаята, но после реши, че то е част от видението. Въздъхна, отпусна се на възглавницата и се загледа в развятото от вятъра перде.
Преди да си легне, беше затворила прозореца. Ясно си спомняше как завъртя дръжката.
Камбаните на катедралата започнаха да бият и Мина погледна часовника на полицата над камината. Беше дванайсет и четвърт.
Изтича до прозореца, посегна към дръжката и замръзна. Алената мъгла беше в двора и се плъзгаше над храстите и дърветата, отдалечавайки се от къщата.
Мина дръпна пердето и се втурна по коридора към спалнята на Джонатан, за да потърси утеха в обятията му. Но сърцето й се сви, когато откри, че спалнята е празна. Завивките бяха непокътнати. Още не се беше прибрал.
— Да върви по дяволите! — изруга Мина. Той трябваше да се качи на влака, който тръгваше от „Падингтън“ в 6,31 и пристигаше на гара „Сейнт Дейвид“ в 10,05. Тя отново се загледа в тъмното и се зачуди дали да не звънне на Марк в „Полумесец“, за да попита дали Джонатан се е отбил при него на път от гарата. След това си спомни за срама, който бра последния път. Джонатан се бе сбил с друг пияница за услугите на дърта охтичава пачавра. Мина изтърпя унижението да плати гаранцията на съпруга си, за да го освободи от полицейския арест.
Въпреки това й се искаше Джонатан сега да е до нея. Напоследък рядко се прибираше. След като синът им Куинси замина да учи в Сорбоната, Мина често оставаше сама в огромната празна къща. Тази вечер усещаше самотата особено остро и домът й се струваше като гробница.