Дракула — Немъртвият

— Простете ми, господин Харкър — каза Бесараб с приятелски тон. — Бях погълнат от писмото ви. Толкова съм поласкан, че исках да го прочета още веднъж внимателно.

Бесараб сякаш бе прочел мислите му. Куинси побърза да отвърне:

— Не мога да повярвам, че стоя в една стая с вас. Не знам как да го обясня, но като ви видях, животът ми изведнъж придоби смисъл.

Куинси осъзна, че по-голяма глупост нямаше как да изтърси, но за негова изненада Бесараб се усмихна добронамерено.

— Простете, че съм толкова невъзпитан — засмя се Бесараб. — Баща ми би се отказал от мен. Седнете, моля, и пийте чай с мен.

Куинси се страхуваше да седне на античното египетско канапе, но не искаше да обиди домакина. Приседна на ръба, а Бесараб му наля чай в една от двете елегантни стъклени чаши. Куинси внимателно взе своята и заразглежда сребърния й обков, на който се виждаха инициалите И. Л. Такъв монограм имаше и на чайника, съда за сметана и захарницата. Куинси се почуди кой ли е И. Л.

— Иван Лебедкин — каза Бесараб.

Куинси го погледна стреснато. Актьорът май пак бе прочел мислите му. След това осъзна, че глади с пръсти инициалите, без да се усеща. Бесараб не беше ясновидец, а просто внимателен наблюдател на човешкото поведение. Без съмнение това бе една от причините за великолепната му актьорска игра.

— Бил е дегустатор на царя — продължи Бесараб. — Инициалите му удостоверяват, че това е сребро.

— На царя ли?

— Да. Този сервиз и самият чай — лапсан соучон20 — е подарък от цар Николай. Заповядай. Наздоровье! — вдигна чашата си Бесараб. Канеше се да отпие, когато осъзна, че носът му, или по-точно носът на Ричард III все още е на лицето му и пречеше. Усмихна се и остави чашата. — Извинете ме за момент.

Върна се до тоалетката, а Куинси се замисли върху странностите на живота. Само до преди ден беше затворник в Сорбоната, а сега пиеше чай, подарък от руския монарх, с най-прочутия актьор в Европа.

— Виждал съм ви и преди, господин Харкър — каза Бесараб, докато отлепяше фалшивия нос от восък.

— Нима? — Куинси се зачуди дали актьорът не го е видял да виси от статуята предната вечер.

— В Лондонския хиподрум. Играехте моноспектакъл по „Фауст“.

Куинси се задави от изненада и чаят изригна през ноздрите му. Великият Бесараб бе ходил в онзи малък невзрачен вариететен театър преди повече от година?