Дракула — Немъртвият
- Автор: Стокер Дейкр, Холт Йен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-088-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дракула — Немъртвият». Краткое содержание книги:
— Гледали сте ме как играя?
— Да, и представлението ви ми се стори доста забавно. Много оригинално, а това в нашата професия никак не е лесно. Отидох зад кулисите, за да ви поздравя, но ви сварих да спорите с един по-възрастен господин.
Знаеше много добре за коя вечер говори Бесараб. Тогава баща му Джонатан Харкър също беше сред публиката. Куинси не знаеше за това, докато не стана прекалено късно. Опита да се измъкне след представлението, но баща му вече беше отишъл зад кулисите и крещеше на мениджъра на театъра.
— … ако си мислите, че можете да ми препречвате пътя…
— Татко, моля те!
— Събирай си нещата, Куинси! — изръмжа Джонатан. — Повече кракът ти да не е стъпил тук.
— Не можеш да ме спреш…
— Не мога да те оставя да вървиш по този път. Привличаш прекалено много внимание… излагаш се на сцената… така не си в безопасност.
— На какво се излагам? Не съм дете. Имам право да избирам какво да правя с живота си.
— Много добре. Прави каквото искаш. Но щом ще се държиш така — каза Джонатан и гласът му се снижи до ледено съскане, — ще се наложи да оцеляваш като колегите си актьори, без моята финансова помощ.
На Куинси му се искаше да не отстъпва, но още не можеше да си позволи да приеме предизвикателството на баща си. Това го разби. Мълчанието му беше най-красноречивият отговор.
— И аз така си помислих — изрева баща му. — Докато живееш с моите пари, ще се съобразяваш с желанията ми.
Харкър-старши веднага се обади на стари познати и бивши колеги и ги помоли за голяма услуга. На следващата седмица Куинси беше пратен в Сорбоната.
Куинси се намръщи, когато пак отпи от екзотичния чай. Вечерта вървеше като по вода, докато споменът за онзи сблъсък с баща му не я помрачи.
— Принудил ви е да учите право? Предполагам, че и баща ви е юрист.
— Моля? О, да — отвърна Куинси, осъзнавайки, че сигурно е разсъждавал на глас.
— Сега разбирам защо не съм ви виждал и не съм чувал нищо за вас оттогава. Бащите често искат синовете им да следват техния път. Уви, историята е стара колкото човечеството. Може би имате брат, който се интересува от правото и може да заеме мястото ви?
— Единствено дете съм. Няма с кого да споделя товара.
— Считайте се за късметлия — отвърна Бесараб. — Можехте да имате по-малък брат, когото всички предпочитат. Сравнението между братя и сестри винаги поражда съперничество.
На Куинси никога не му беше хрумвало, че Бесараб би могъл да има брат. Имаше много малко публична информация за личния му живот. Прокашля се и внимателно попита:
— Предполагам, че брат ви не е актьор.
— Правилно предполагате. С него сме пълни противоположности — каза Бесараб. Посочи короната, която беше носил на сцената. — Бих казал, че крал Ричард и брат му са имали по-добри отношения от нас… не, дори Каин и Авел.
Куинси се засмя. Актьорът се усмихна.
— Съдбата проявява странно чувство за хумор, когато ни избира роднините.
Той се канеше да отпие от чая, но от коридора се чу призрачен писък. Бесараб скочи на крака.
Някой заудря по вратата и мъжки глас извика:
— Господин Бесараб! Спасявайте се!
Зад кулисите бяха останали малко хора, които можеха да ги видят, затова двете жени в бяло тръгнаха тихо по коридора и спряха пред вратата със златната звезда. Лицата им бяха изкривени от хищнически усмивки. Облизаха устните си и извадиха мечовете. Очите им почерняха, а зъбите им се издължиха. Брюнетката посегна към дръжката на вратата, а светлокосата харпия приклекна като котка, готвеща се за скок.
Внезапно от тавана падна чувал, пълен с пясък, и удари блондинката, която заби челюст в пода. В следващия миг Сюард се спусна с едно от многото въжета от реквизита. Щом се приближи достатъчно, замахна с бутилка с инкрустиран кръст и пръсна светена вода по жените. Кожата им се покри с мехури и по коридора отекна ужасен вой.
Когато жените в бяло побягнаха, пищейки от болка, Сюард се спусна към вратата на Бесараб заудря по нея и извика:
— Господин Бесараб! Спасявайте се!
Бесараб се обърна към Куинси и му посочи купчината куфари.
— Стойте зад тях.
Куинси веднага се подчини на нареждането. От другата страна на вратата се чуваха писъци, настана бъркотия. Бесараб извади иззад бюрото си стоманена сабя с широко острие. Куинси би се заклел, че оръжието е истинско, ако не беше наясно, че е бутафорно. Бесараб блъсна вратата на гримьорната, вдигна сабята и изскочи навън, готов за битка. Но по коридора нямаше и следа от опасност, само няколко ужасени сценични работници. Вниманието на актьора беше привлечено от падналия чувал с пясък. Вдигна рязко глава нагоре към гредите на тавана.