Дракула — Немъртвият
- Автор: Стокер Дейкр, Холт Йен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-088-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дракула — Немъртвият». Краткое содержание книги:
Погледна редицата от снимки в рамки на полицата над камината. Какво се бе случило с всички тези хора? Някой бяха мъртви, но повечето просто изчезнаха. Как стана така, че животът й корабокрушира? Погледът й попадна върху една от любимите й фотографии. Взе я, на нея бяха с Луси точно преди щастието им да бъде помрачено. Преди тя да направи съдбовния си избор. Наивността на усмивките им й вдъхна спокойствие. Ясно си спомняше прекрасния августовски ден на 1885 година, когато за първи път срещна любовта на живота си, Джонатан Харкър, на Летния панаир в Ексетър.
Луси сияеше в новата си парижка рокля за градински партита. Беше чакала месеци, за да се похвали с нея. Мина имаше късмета да се побере в роклята на Луси отпреди две лета, макар да й бе трудно да диша. Нямаше 45-сантиметровата талия на Луси и корсетът така пристягаше гърдите й, че й се струваше, че опират в брадичката й. Дълбоките деколтета бяха по-скоро в стила на Луси. Макар да й беше неудобно в тази дреха, Мина се зарадва на мъжките погледи, които привличаше.
Луси се опитваше да я запознае с някакви гости от Лондон, най-вече с Артър Фрейзър Уолтър, чието семейство през последните сто години притежаваше и управляваше вестник „Таймс“. Докато търсеха семейство Уолтър, Луси изведнъж се оказа обградена от орляк прекрасни млади ухажори, които я молеха да ги включи в списъка си за танци на вечерния бал. Звънливият смях и престорената наивност на Луси определено й помагаха да изиграе правилно картите си. Ако я познаваха като Мина… Мина смяташе, че Бог е белязал Луси с искряща червена коса, за да предупреждава мъжете за ненаситната й природа.
— Обществото ни ще загине, ако не направим бързо необходимите социални подобрения — каза мъжки глас наблизо.
Тя се обърна и видя младеж с рошава черна коса, облечен в измачкан вълнен костюм, да размахва куп листи пред лорд Хенри Стафорд Норткоут. Сериозният лорд, депутат от Ексетър в Камарата на общините, стоеше нащрек пред енергичния младеж, като пред ръмжащо куче.
— Изправителните домове не са решение — продължи младежът. — Много бездомни деца преживяват от кражби и дори от по-големи престъпления. Трябва да се направи нещо за образователната система, за да се съхрани моралът, да се опазят редът и законността.
— Господин Харкър — каза презрително лорд Норткоут, — Законът за образованието задължава децата между пет и тринайсет години да посещават училище.
— Но това струва по девет пенита на седмица на ученик. Много семейства не могат да си позволят тази сума.
— Има начини децата да изкарват пари.
— Да, като работят във фабрики, а това си е узаконено робство с осемнайсет часов работен ден, което не им оставя никакво време да ходят на училище и да си подготвят уроците. Какво чудно има тогава, че бедните младежи се обръщат към кражбите и проституцията?
Лорд Норткоут вдигна вежди, беше шокиран от Харкър, който не спираше да го притиска:
— Не всички имат вашия късмет да се родят в богати семейства, а вие карате бедните да се продават, за да си позволят това, което им се полага по право.
— Как се осмелявате!
— Господин Харкър очевидно е страстен човек — прекъсна ги Мина и стисна ръката на младежа, за да го възпре да се изкаже отново по неподходящ начин. — Сигурна съм, че господин Харкър искаше да каже следното: Представете си какво би било, ако не можехте да четете и пишете. Нямаше да можете да учите в Оксфорд, нито да получите пост във външното министерство и никога нямаше да ви изберат в Парламента. Безплатното образование за нашите деца би било страхотна инвестиция в бъдещето, защото ще им даде възможност да се развиват и да направят света по-добър. Всеки родител иска най-доброто за децата си; чрез тях ние постигаме безсмъртие. Не сте ли съгласен, ваше благородие?
— Как бих могъл да не се съглася с такава мъдрост? — каза през смях лорд Норткоут. — Но защо, госпожице Мърей, красива жена като вас си губи времето да разсъждава върху такива потискащи теми? По-добре последвайте светлия пример на приятелката си, госпожица Уестенра, и започнете да си търсите добър съпруг.
И без да даде възможност на Харкър да каже и една дума повече, лорд Норткоут хвана под ръка мрачната си съпруга и двамата изчезнаха в тълпата. Харкър се обърна към Мина, изпълнен с уважение и възхищение.
— Благодаря ви за усилието. Не бих могъл да го кажа по-добре от вас, но тези глупаци отказват да видят правотата ни. Опитвах се да убедя лорд Норткоут колко важно е да последваме примера на Съединените щати от 1839 година и да внесем в Камарата на лордовете закон за всеобщо безплатно образование. Ако не сме на висотата на това предизвикателство, обществото ни ще изостане. Няма да сме конкурентоспособни в новата ера на научните открития. Запомнете думите ми.