Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
На следващия ден лудостта на Бетина беше наистина великолепно изиграна. Тя държа най-глупавите речи, каквито никой оратор не би могъл да измисли, и не спря дори когато влезе красивият заклинател. Той се наслаждаваше, наблюдавайки я в продължение на четвърт час, след което облече богослужебните си дрехи и ни помоли да излезем. Веднага го послушахме, като оставихме вратата полуотворена. Но какво ли значение имаше това? Кой би имал смелостта да влезе!
Три часа наред не чухме нито звук. Цареше мъртва тишина! Към дванадесет часа монахът ни повика и ние влязохме. Бетина лежеше замислена и спокойна, докато монахът опаковаше вещите си. Преди да си отиде, той ни каза, че има известна надежда и помоли доктора да му прати известие. Бетина обядва в леглото си, изяде вечерята си с нас на масата и на следния ден беше вече напълно разумна. Сега обаче се случи нещо ново, което затвърди вярата ми, че тя не е нито луда, нито обладана от зъл дух.
Това стана в деня преди очищението на Мария. Обикновено докторът ни причестяваше в енорийската църква. За изповед обаче ни водеше в Августинската църква, където служат якобинците от Падуа. На масата ни каза, че трябва да се приготвим на следния ден да отидем там. Тогава майка му каза:
— Вие трябва да отидете да ви изповяда отец Манча, за да бъдете очистени от греховете си от този свят човек. И аз мисля да отида при него.
Кордиани и двамата Фелтрини казаха, че са съгласни, но на мен това предположение не ми хареса. Не казах нищо, но твърдо реших да осуетя изпълнението му.
Вярвах в запазване на тайната при изповедта и не бях в състояние да направя фалшиво признание, но понеже знаех, че имам свобода на избор за изповедник, никога не бих бил толкова наивен да ида при отец Манча и му разкажа какво се е случило между мен и някакво момиче, защото той веднага би се досетил, че това момиче може да е само Бетина. Освен това бях сигурен, че Кордиани ще му разкаже всичко и това ме ядосваше извънредно много.
Рано на следващата сутрин Бетина ми донесе една нова яка и ми предаде писмо, в което се казваше:
Мразете ме, но пощадете честта ми и ми дайте малкото спокойствие, за което жадувам. Никой от вас не трябва да се изповядва утре пред отец Манча. Вие сте единственият, който може да попречи на това намерение и няма нужда да ви посочвам начина за това. Сега ще разбера дали е вярно, че питаете приятелски чувства към мен.
Стана ми неописуемо мъчно за бедното момиче. Въпреки това й отговорих следното:
Разбирам, че въпреки тайната на изповедта намерението на вашата майка ви тревожи: но аз не разбирам защо вие, за да попречите на това намерение, се обръщате към мене, а не към Кордиани, който го одобри на всеослушание високо и ясно. Не мога да ви обещая нищо повече от това, че аз няма да отида с тях, но и нямам никакво влияние върху вашия любовник — с него вие сама трябва да говорите.
Тя ми предаде следния отговор:
След съдбоносната нощ, която ме направи нещастна, не съм разменила с Кордиани нито дума повече. Никога вече не ще говоря с него, дори и ако с цената на това бих намерила отново загубеното щастие. Само на вас искам да дължа живота и честта си.
Момичето ми се видя по-чудновато от всички героини, представяни като нещо необикновено в романите, които бях чел! Стори ми се, че тя ми се присмива с едно несравнимо нахалство. Повярвах, че се опитва отново да ме окове във веригите си и макар че не отдавах голямо значение на това, все пак реших да извърша благородното дело, което тя очакваше от мен и за което само мен считаше способен. Усещах, че е сигурна в своя успех. Но в кое училище бе успяла да изучи така добре човешкото сърце? Ами да, чрез четенето на романи! Има може би някои измежду тях, чието четене би опростило много млади хора, но също така е сигурно, че чрез четенето на подходящи романи се научават много добри обноски и се усвояват ценни добродетели.
Реших да изпълня желанието на момичето и използувах при лягане удобен момент, за да кажа на доктора, че моята съвест ме принуждава да помоля да не искат от мене да се изповядвам пред отец Манча. Същевременно обаче не бих желал да действувам по-различно от моите другари. Докторът ми отговори приятелски, че разбира основанията ми и ще ни заведе в черквата „Свети Антоний“. В знак на благодарност аз му целунах ръка.
Тъй като на следващия ден всичко стана според желанието на Бетина, аз я видях да сяда на масата с израз на задоволство.
Следобед трябваше да легна поради неочаквано нараняване на крака. Докторът заведе учениците си на църква и така Бетина остана сама. Тя използува благоприятния момент, дойде при мен в стаята и седна на леглото ми. Очаквах, че ще дойде, и понеже видях, че е настъпил най-после моментът за едно желано от мен обяснение, приех посещението й със задоволство.