Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Загадъчно и талантливо момиче! Тя надхитри монаха и никой не се учуди на това. Защото всичките й отговори бяха приписвани на злия дух. Не разбрах обаче каква цел всъщност тя преследваше с това.
Монахът се нахрани заедно с нас и по време на обяда надрънка куп глупости. Следобед той отново отиде в стаята на Бетина, за да й даде благословията си. Щом го видя, тя обаче грабна една голяма чаша с някаква черна смес, която аптекарят й беше изпратил, и я хвърли по главата му. Кордиани, който стоеше до него, получи обилна порция от нея, което ми достави неизказано голямо удоволствие. Бетина имаше право да използува положението, тъй като всичко, което правеше, се преписваше на горкия дявол. Във всеки случай, не особено доволен, отец Просперо при сбогуването си каза на доктора, че девойката без съмнение е обладана от дявола, но че трябва да се търси друг заклинател, тъй като нему Бог е отказал да окаже милостта да я освободи от злия дух.
Когато той си отиде, Бетина прекара шест часа напълно спокойна и изненада всички ни, когато вечерта неочаквано дойде и седна при нас на масата. Тя увери родителите си, че се чувствува добре, и поговори с брат си. След това се обърна към мене и ми каза, че балът ще се състои утре и че тя ще дойде рано при мен, за да ме вчеше като момиче. Аз й благодарих и отговорих, че е била много болна и трябва да се пази. Скоро тя си легна. Ние останахме още на масата и не говорихме за нищо друго, освен за нея.
Когато се върнах в стаята си и поисках да си легна, намерих в нощната си шапчица бележка със следното съдържание:
Или ще дойдете преоблечен като момиче с мен на бала, или ще видите нещо, за което дълбоко ще се каете.
Почаках, докато докторът заспа и написах отговора си:
Няма да дойда на бала, тъй като съм твърдо решил да избягвам всяка възможност да бъда с вас. Вие ме заплашвате, че ще видя нещо ужасно. Зная, че ще удържите думата си, но ви моля да пощадите моето сърце, защото ви обичам като сестра. Аз ви простих, мила Бетина, и искам да забравя всичко. Прилагам тук едно писмо, което сигурно с радост ще държите отново в ръцете си. Вие виждате сама на каква опасност се бяхте изложили, оставяйки го в чантата на леглото. Връщането на това писмо трябва да ви увери в моето приятелство.
Глава трета
Бетина сигурно е била отчаяна, като не е знаела в чии ръце е попаднало писмото й. Освобождавайки я от това безпокойство, аз й давах сигурно доказателство за своето приятелство.
Моето великодушие, което я освобождаваше от една голяма неприятност обаче, й създаваше друга, не по-малка грижа; тя знаеше сега, че съм господар на нейната тайна. Писмото на Кордиани беше недвусмислено: то разкриваше ясно, че тя го приема всяка вечер и с това отпадаше легендата, която тя вероятно беше вече съчинила, за да ме насочи по лъжлива следа. Аз чувствувах това и понеже имах искрено желание да я успокоя, отидох на следната сутрин при нейното легло и й върнах писмото, заедно с моя отговор.
С острия си ум момичето беше спечелило моето уважение и вече не можех да я презирам. Виждах в нея само едно слабо създание, подведено от своя темперамент. Тя беше луда по мъжете и можеше само да бъде съжалявана, ако се появят някакви последици от това. Понеже вярвах, че целият въпрос ми е вече напълно изяснен, аз се отдръпнах като разумен младеж, а не като обиден любовник. Тя трябваше да се черви, а не аз. Сега имах само още едно-единствено желание — да разкрия дали и двамата Фелтрини, приятелите на Кордиани, са получавали част от нейната благосклонност.
През целия ден Бетина беше в много весело настроение. Вечерта тя се облече, за да иде на бала, но внезапно някакво ново, истинско или престорено влошаване я накара да легне в леглото. Цялата къща отново изпадна в тревога. Аз, който знаех причината, се приготвих за нови, още по-тъжни сцени, защото бях спечелил надмощие, което за нейната суетност беше непоносимо. Все пак трябва да си призная, че въпреки отличната школовка, която прекарах още през младежките си години и която би трябвало да ме ръководи по-късно, в продължение на целия ми живот съм бил воден от жените за носа. Така преди дванадесет години във Виена, ако моят ангел-пазител не ме бе предпазил, щях да се оженя за една буйна главичка, в която се бях влюбил. Сега, вече на седемдесет и две години, се считам застрахован от подобни лудории, но, за жалост, тъкмо това ме наскърби най-много!