Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
На следната сутрин цялото семейство беше неутешимо, понеже обладалият я зъл дух беше надвил разума на Бетина. Докторът ми каза, че тя наистина трябва да е обладана, тъй като, ако беше луда, не би могла да се отнесе с отец Просперо така зле. Затова той реши да я повери в ръцете на отец Манча.
Отец Манча беше якобинец от доминиканския орден, прочут като заклинател на зли духове, който се славеше с това, че досега силата му винаги бе побеждавала при омагьосани момичета.
Беше неделя. Бетина се беше нахранила добре и се държеше през целия ден като побъркана. Към полунощ баща й се върна в къщи, пеещ по навик романсите на Тасо, така пиян, че не можеше да стои прав. Той дойде до леглото на Бетина, прегърна я нежно и каза:
— Ти не си луда, моето момиче!
А тя му отговори:
— И ти не си пиян.
— Ти си обладана, мило мое дете.
— Да, татко. И вие сте единственият, който може да ме излекува.
— Добре, съгласен съм.
След това нашият обущар започна да говори като теолог за силата на вярата и бащинската благословия. Той свали наметката си, взе едно разпятие в едната си ръка, сложи другата на главата на дъщеря си и започна да говори с дявола така смешно, че дори неговата винаги намусена и свадлива жена се хвана за корема от смях. Единствените, които не се смееха, бяха двамата участници в представлението и тъкмо тяхната сериозност правеше сцената още по-смешна. Аз се учудих, че Бетина, която обикновено толкова обичаше да се смее, сега успяваше да надвие себе си и остана спокойна. Доктор Гоци също се смееше, но все пак личеше желанието му шегата да свърши по-скоро, тъй като му се струваше, че глупостите, които баща му говори, са същевременно и подигравка със светото заклинание на дявола. Най-накрая заклинателят се умори и отиде да си легне, като каза, че е сигурен, че дяволът ще остави дъщеря му на мира през цялата нощ.
На следната сутрин дойде отец Манча в момент, когато ставахме от масата. Докторът и цялото семейство го заведоха при леглото на болната. Аз така старателно наблюдавах монаха, че просто се бях забравил. Тук описвам портрета му:
На ръст беше висок и величествен, може би тридесетгодишен, с руси коси и сини очи. Чертите на лицето му напомняха много тези на Аполон Белведерски, само че му липсваха белезите на увереност в победата и на горделивост. Кожата му беше ослепително бяла, поради което изглеждаше много блед. Тази бледност обаче само подчертаваше кораловата червенина на неговите устни, които, когато се отваряха, откриваха два реда перлени зъби. Не беше нито слаб, нито пълен и замисленото му изражение подчертаваше още повече нежността на чертите му. Той вървеше бавно, с боязлив израз на лицето, което подсказваше, че е със скромен дух.
Когато влязохме, Бетина спеше или се преструваше, че спи. Отец Манча извади едно ръсило и я поръси със светена вода. Тя отвори очи, видя монаха и отново ги затвори, но веднага пак ги отвори, погледна го по-внимателно, легна на гръб, отпусна ръце, наведе мило глава на една страна и се унесе в дрямка, която изглеждаше много сладка.
Заклинателят на зли духове извади от джоба си требник и епитрахил, който окачи на врата си. След това постави свети мощи на гърдите на спящата и ни помоли с изражение на светец да коленичим всички, за да молим Бога да му покаже дали болната е обладана от дявола или страда от някаква друга болест. В това положение прекарахме половин час, докато той четеше непрекъснато на тих глас. Бетина дори не се помръдваше.
Най-сетне, струва ми се, той се измори да чете и помоли доктора да го изслуша на четири очи. Двамата влязоха в съседната стаичка. Излязоха след около четвърт час и в същия миг лудата се изсмя високо. Като ги видя да влизат, тя им обърна гръб. Отец Манча се усмихна, потопи отново ръсилото в котлето със светена вода, поръси всички ни изобилно със светената течност и си отиде.
Докторът ни каза, че ще дойде отново на следния ден и че е поел задължението да освободи Бетина в разстояние на три часа, ако е обладана от зъл дух, но ако е луда, не може да обещае нищо. Майката каза, че е сигурна, че той ще освободи Бетина и благодари на Бога за милостта му, че й е позволил да види преди смъртта си с очите си жив светец.