Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Може и да е така, мила майко, но по тези неща не бива да се заблуждаваме. Коя е магьосницата?
— Старата ми слугиня. Току-що се уверих в това.
— Как?
— Препречих вратата на моята стая с две кръстосани метли: Който искаше да влезе, трябваше да развали кръста. Но щом слугинята го видя, тя се обърна и влезе през другата врата. Съвсем ясно е: ако не беше магьосница, щеше да развали кръста.
— Това все пак не е достатъчно ясно, мила майко. Повикай жената тук.
— Защо — запита абатът влязлата слугиня — днес сутринта не си влязла в стаята през вратата, през която минаваш обикновено?
— Не знам. Какво искате от мен?
— Не си ли видяла пред вратата андреевския кръст?
— Какъв е пък този кръст?
— Не се прави на глупава! Това няма да ти помогне! — извика майката. — Къде спа миналия четвъртък?
— Ами при сестра ми. Тя роди дете.
— Това не е вярно. Била си на събор, понеже си магьосница и си омагьосала дъщеря ми!
Възмутена, бедната жена я заплю в лицето. Майката грабна в гнева си една тояга, за да я набие. Абатът поиска да задържи майка си, но вместо това хукна след слугинята, която, викайки и проклинайки, вече тичаше надолу по стълбите, за да съобщи на съседите. Той успя да я настигне и да я успокои, като й даде малко пари.
След това колкото комично, толкова и неприятно произшествие абатът облече своите богослужебни дрехи, за да прочете молитва на сестра си и да разбере дали тя наистина е обсебена от дявола.
Новината за всички тези мистерии привлече цялото ми внимание. Всички в къщата ми изглеждаха полудели или съвсем оглупели. Разсмиваше ме дори мисълта, че в тялото на Бетина може да се е вселил дявол. Когато пристъпихме до леглото й, видяхме, че тя не може да си поеме въздух, но задухът й не изчезна от заклинанията на брат й.
Когато малко след това останах сам с Бетина, пошепнах на ухото й: „Бъдете смела! Оздравейте и се осланяйте на моето мълчание.“ Тя обърна глава на другата страна, без да ми отговори. Целият ден измина, без да получи пови конвулсии. Смятах, че вече съм я излекувал, но на следния ден треската й се възобнови и в унеса си тя започна да произнася несвързани гръцки и латински думи. Сега вече не се съмняваха, че наистина е обладана от зъл дух. Майката излезе и след около час се върна, водейки най-прочутия заклинател на зли духове в Падуа, един грозен монах на име брат Просперо де Боволента.
Щом Бетина видя заклинателя, тя му отправи, смеейки се високо, най-ужасни обиди. Всички присъствуващи се зарадваха, понеже само дяволът можеше да бъде толкова дързък, та да третира един капуцин по този начин. Той обаче, като чу да го наричат глупак, нахалник и вонящ козел, започна да бие Бетина с едно голямо разпятие, казвайки, че удря злия дух. Когато обаче видя, че Бетина сграбчи нощното гърне с намерение да го запрати по главата му, той веднага престана да я налага.
— Ако този, който те обиди с думи — извика тя, — бе наистина зъл дух, хайде удари го и ти с твоите думи, магаре недно! Но ако това съм аз, разбери, простако, че трябва да ме уважаваш. А сега пръждосвай се оттук!
Видях как доктор Гоци цял почервеня от притеснение. Монахът обаче, брониран от глава до пети в своята вяра, дори не помръдна. Той прочете една анатема и поиска накрая от злия дух да му каже името си.
— Казвам се Бетина.
— Не! Това е името на едно кръстено момиче!
— Значи, ти си мислиш, че дяволът трябва да носи само мъжко име? Научи се, невежи попе, че дяволът е ангел, който не може да има пол. Но понеже вярваш, че този, който ти говори чрез устата ми, е дяволът, обещай ми, че ще ми отговаряш само с истината и аз също ще ти обещая да се подчиня на твоите заклинания.
— Добре, обещавам ти.
— Кажи ми тогава: мислиш ли се за по-умен от мен?
— Не, но аз се считам по-силен в името на пресветата Троица и по силата на моето осветено свещеническо достойнство.
— Ако си по-силен, то попречи ми да ти кажа истината за тебе. Ти се пъчиш горделиво с твоята брада, вчесваш я по десет пъти на ден и не би се съгласил да отрежеш половината от нея, ако се закълна, че ще изляза, така ли е?
— Лъжец на лъжците, аз ще удвоя наказанието ти!
— Само посмей!
При тези думи Бетина избухна в такъв буен смях, че без да искам, аз също трябваше да се изсмея. Тогава монахът се обърна към доктора и му каза, че аз не съм имал никаква вяра и трябва да изляза. Подчиних се, като му отговорих, че правилно е отгатнал. Още не бях излязъл, когато монахът, който протегна ръката си към Бетина, за да я целуне, има удоволствието да види как тя плю върху нея.