Кодекс 632 [bg]

Беше горещо и Томаш изтри чело на излизане от таксито; отправи се към вратата и когато стигна до металната ограда, надникна към къщичката на пазача.

— Извинете — повика той.

Мъжът в униформа трепна на стола, където подремваше, надигна се сънено и приближи.

— Кажете, моля.

— Имам среща с консула.

— Имате ли уговорен час?

— Да.

— Как се казвате?

— Томаш Нороня, от Нов лисабонски университет.

— Изчакайте един момент, моля.

Пазачът се върна в помещението, съобщи по интеркома, изчака един момент, получи отговор и отиде да отвори портата.

— Оттук, ако обичате — каза, сочейки главния вход на двореца.

Томаш пое към сградата на консулството по типичната за Португалия каменна настилка, като внимаваше да не стъпи в градината. Изкачи се по леко наклонената рампа и стъпалата, мина през входната врата от тъмно резбовано дърво и се озова в малък салон, украсен с порцеланови плочки от XVIII век с флорални мотиви и човешки фигурки с дрехи от XVII век. Видя, че вратите с позлатена дърворезба са полуоткрехнати и влезе в просторен вестибюл, където се открояваше изящна маса в стил дон Жозе43, с порцеланова украса и красив полилей па тавана.

Млад мъж с черна, сресана назад коса и тъмносин костюм, се приближи до посетителя.

— Професор Нороня?

— Да?

— Лоренсо де Мело — каза мъжът, протягайки ръка. — Аз съм културният аташе в консулството.

— Здравейте.

— Господин консулът сега ще дойде. — Посочи към салона отляво. — Моля, заповядайте в официалния салон.

Залата беше дълга, но не особено широка, с висок таван. Имаше позлатени пана по кремавия таван и по стените в бледорозово, пред няколкото високи врати, извеждащи към градината, се спускаха червени, обшити в златисто завеси. Полираният паркет от бразилски орех светеше, отразявайки неясните очертания на диваните и креслата, пръснати из салона. Томаш прецени, че мебелите са в стил Луи XVI; голям портрет на крал дон Жоао VI, кралят, пристигнал в Рио, за да се спаси от нашествието на Наполеон, красеше стената в ъгъла, където бе настанен в очакване на консула; в дъното на залата стоеше самотен един голям роял, черен и бляскав, вероятно Ерар.

— Нещо за пиене? — попита културният аташе.

— Не, благодаря — любезно отказа Томаш.

— Кога пристигнахте?

— Вчера, късно следобед.

— С ТАР44 ли пътувахте?

— „Делта Еърлайнс“.