Кодекс 632 [bg]

— Да, господин посланик — отговори аташето и излезе да предаде нареждането.

— Елате — каза консулът на Томаш, подхващайки го за лакътя. — Да минем в трапезарията.

Влязоха в огромна трапезария с дълга маса от палисандрово дърво с резбовани крака и двадесетина изящни стола с дамаска в цвят бордо; два кристални полилея висяха над масата, красиви и внушителни; таванът беше покрит с богати орнаменти и огромния португалски герб най-отгоре; подът беше от италиански мрамор, частично застлан с килими beiriz45; огромният стенен килим, който покриваше стената в дъното, пресъздаваше сцена от XVII век на фона на английска градина. Коридор, оформен от четири високи мраморни колони, пресичаше залата и водеше към вътрешен двор, където бликаше шадраван, украсен с азулежу46; двойна врата в другия край на залата се отваряше към пищна тропическа градина.

Три порцеланови чинии, със съответните сребърни прибори и кристални чаши, бяха поставени на масата пред огромния гоблен.

— Моля, заповядайте — кимна застаналият пред масата консул към мястото от дясната си страна.

Томаш седна и културният аташе, който междувременно се беше появил, се присъедини към тях.

— Обядът ще бъде сервиран всеки момент — съобщи Лоренсо.

— Прекрасно — възкликна консулът, докато поставяше салфетка на скута си. Погледна госта. — Добре ли пътувахте?

— Да, относително добре. Като изключим обстоятелството, че попаднахме в зона с висока турбуленция.

Дипломатът се усмихна.

— Да, това може да изнерви човек. — Повдигна вежди закачливо. — Не ми казвайте, приятелю, че се страхувате да летите.

— Ами… — поколеба се Томаш. — Не бих казал, че е страх. Просто имам известни опасения.

Всички се разсмяха.

— Знаете ли, въпрос на навик е — обясни дипломатът. — Колкото повече пътуваме, по-малко се страхуваме да летим. Рядко пътувате, нали?

— Така е. Канят ме от време на време на конференции в Испания, Италия и Гърция, ходя тук-там за експертна оценка или проучване, но обикновено си стоя в Лисабон. Животът ми е доста сложен, за да си позволя да скитам непрекъснато.

Мъж с бяла униформа и позлатени копчета се появи с поднос и сервира супа. Томаш позна супа жулиен47.

— За първи път ли сте в Рио? — попита консулът.

— Да.

Започнаха да се хранят.

— Как ви се струва?

— Още не мога да преценя. — Опита от супата. — Пристигнах едва вчера, при това в края на деня. Но всичко, което видях досега, ми харесва. Имам чувството, че съм в тропическа Португалия.

— Добро определение. Тропическа Португалия.

Томаш задържа за момент лъжицата със супа.

— Господин посланик, извинете за въпроса, но след като сте посланик, защо сте на поста консул?

— Знаете ли, Рио де Жанейро е специално място. — Сниши глас, за да добави: — Консулството в Рио е по-добро от посолството в столицата Бразилия, разбирате ме, нали?

— Да, разбирам. — Гостът запази заинтригуваното си изражение. — Но защо?