Кодекс 632 [bg]

— Професор Нороня от Лисабон — каза той на английски. — Професоре, това е Джон Савиляно, председател на управителния съвет на Американ Хистъри Фаундейшън.

Савиляно се дръпна от бюрото и протегна и двете си ръце към португалеца, широка приветлива усмивка се изписа на лицето му.

— Welcome! Welcome! Добре дошли в Ню Йорк, професоре.

— Благодаря.

Последва енергично ръкостискане.

— Добре ли мина пътуването?

— Да, отлично.

— Великолепно! Великолепно! — Посочи към двете удобни кожени кресла в ъгъла на кабинета. — Моля, седнете.

Томаш се настани в едното кресло и огледа обстановката. Интериорът бе издържан в консервативен стил, с дъбова ламперия на стените и тавана, и европейски мебели от XVIII век, вероятно френски или италиански. Огромен прозорец гледаше към манхатънската гора от сгради. Гостът разбра, че кабинетът е с изглед на юг, защото различи сред небостъргачите отляво сияещите стоманени дъги на зрелищния Крайслер Билдинг, отдясно — стъпаловидно извисяващия се Емпайър Стейт Билдинг с острата игла на върха, а в дъното като гигантски играчки блестяха стъклените фасади на кулите близнаци на Световния търговски център. Подът в кабинета на председателя на фондацията беше от лакиран орех; имаше огромни растения в ъглите и красива абстрактна картина с яркочервени форми на вълнообразен масленозелен фон, която допълваше интериора.

— Франц Марк — поясни Савиляно, след като забеляза интереса на госта си към картината. — Познат ли ви е?

— Не — каза Томаш, поклащайки глава.

— Бил е приятел на Кандински, двамата основават групата Der Blaue Reiter30 през 1911 година — поясни той. — Купих тази картина преди четири години на един аукцион в Мюнхен. Дадох цяло състояние, повярвайте ми. Цяло състояние.

— Джон е ценител на хубавите картини — поясни Молиарти. — Притежава неща на Полок и Мондриан.

Савиляно се усмихна и сведе очи.

— А, малка слабост. — Погледна към Томаш. — Нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Чувствайте се като у дома си. Кафе? Имаме чудесно капучино…

— Добре, капучино в такъв случай.

Председателят на фондацията обърна глава към вратата.

— Тереза! — повика.

— Да, господине?

— Бихте ли донесли капучино за нас тримата и малко cookies31.

— Right away32, господине.

Савиляно потри ръце и се усмихна.

— Професор Томаш Нороня — каза. — Мога ли да ви наричам Том?

— Том ли? — разсмя се Томаш. — Като Том Ханкс? Добре.

— Надявам се, че нямате нищо против. Знаете ли, ние, американците, сме привърженици на неформалното общуване. — Посочи себе си. — Моля, наричайте ме Джон.

— А аз съм Нел — каза Молиарти.

— Значи се разбрахме — заключи Савиляно. Зарея поглед към небостъргачите, извисяващи се от другата страна на прозореца. — За първи път ли сте в Ню Йорк?