Кодекс 632 [bg]

— Не ми припомняйте, господин посланик.

— Що се отнася до информацията, за която ме помолихте, прегледахме книжата на професор Тошкано и открихме, че е правил проучвания предимно в Националната библиотека и по-малко в Португалската кралска библиотека.

— Къде е това?

— В центъра на града. — Отпи глътка вино. — Ммм, това червено вино наистина е божествено! — възкликна той, като вдигна чаша срещу светлината и се взря в тъмния еликсир. Погледна Томаш. — Но навярно няма да откриете кой знае какво. Професор Тошкано пристигна тук едва три седмици преди да се спомине.

— Да, сигурно не е прегледал много нещо.

— Не е имал време, клетият.

Томаш се прокашля.

— Господин посланик, споменахте, че сте преглеждали книжата на професор Тошкано…

— Хммм.

— Вече сте ги изпратили в Лисабон, предполагам.

— Разбира се.

Културният аташе се намеси в разговора.

— Не точно — каза направо Лоренсо де Мело.

— Как така? — изненада се консулът.

— Имаше проблем с дипломатическата поща и книжата на професор Тошкано още са тук. Заминават утре.

— Така ли? — възкликна посланик Алваро Сампайо. Хвърли поглед към Томаш. — Ами вижте, излиза, че книжата са още тук.

— Мога ли да ги видя?

— Книжата ли? Разбира се. — Втренчи поглед в аташето. — Лоренсо, би ли ги донесъл, ако обичаш?

Аташето стана и изчезна през вратата.

— Как е печеното? — попита консулът, сочейки чинията на госта.

— Прекрасно — похвали го Томаш. — А идеята да сложите сладки картофи е просто страхотна.

— Нали?

Лоренсо де Мело се върна с чанта в ръката. Седна, отвори я на масата и измъкна свитъци хартия.

— Предимно ксерокопия и бележки — поясни.

Томаш пое книжата и ги заразглежда. Това бяха ксерокопия на стари книги, по вида на печата и шрифтовете прецени, че са от XVI век. Някои от текстовете бяха на италиански, други — на старопортугалски, имаше и няколко на латински. Книгите бяха илюстрирани с изящни цветни миниатюри. Бележките представляваха почти неразгадаеми драсканици, нахвърляни набързо; успя да разчете някои думи като „Кантино“, „Пинсон“ и „Кабрал“, които му бяха достатъчни, за да разбере, че в бележките на професора става дума за откриването на Бразилия.

Между криволиците Томаш откри страничка с два четливо написани реда. Трите думи, които се съдържаха там, бяха изписани с неимоверно старание, големите букви, които сякаш прокъсваха хартията, калиграфски очертаните контури сякаш криеха древна магическа формула, останала забравена под праха на вековете. Почти несъзнателно, без да знае защо, като че се подчиняваше на някакъв стар инстинкт, на шестото си чувство на книжен плъх, свикнал с плесента на старите манускрипти, той се приведе над листа и вдъхна мириса му. Усети как от него се разнася тайно ухание, загадъчно благовоние, идващо от дълбините на времето. Като езотерична магическа формула, която нищо не разкрива и всичко внушава, тези неясни слова излъчваха енигматичния аромат на мистерията.