Последно разсъмване
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1483-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно разсъмване». Краткое содержание книги:
— Добре, давай сега — милостиво разреши Колосенцев, след като се справи с чинията топла гъста супа. Между другото, здравата пресолена.
— Разбираш ли, Гена, помислих си, че ако Дорожкина казва истината, а шофьорът лъже, за това може да има само едно обяснение: той прикрива Панкрашина. Иначе защо да лъже?
Генадий погледна колегата си с интерес.
— Така. И после какво?
— Ами после следва въпросът: защо я прикрива? Той знае за тези странни излизания от дома на приятелката й, защото именно той я е карал с колата където е искала, но мълчи. Защо мълчи?
— Защо според тебе? Защото й е любовник, така ли?
— Разбира се! — Яркосините очи на Роман святкаха. — Той й е бил любовник и са ходели да се чукат. В смисъл, правели са си срещи в някоя квартира.
Колосенцев го погледна замислено.
— Не си глупак, Рома. Дори бих те похвалил за съобразителността ти, ако не изникваше един въпрос, много прост, но изискващ отговор: а защо Панкрашина се е връщала у приятелката си? Отива у приятелката, тръгва си от приятелката. Качва се в колата, отиват в квартирата, гушкат се с шофьорчето, след което той тихо и мирно си я закарва до вкъщи. Защо трябва да се връща у приятелката?
Роман потиснато мълчеше. Така де, за какво й е да се връща? Глупаво е някак… Но все пак във версията за някакъв любовник на Евгения Панкрашина има нещо. Не е задължително това да е шофьорът.
— Разбрах — каза той. — Панкрашина наистина е имала любовник. И той е идвал да я взема от дома на Дорожкина. А после я е докарвал обратно. Тя отново се е качвала у Дорожкина, пиела е чай, говорели са си разни дъра-бъра, а после е идвал шофьорът и я е откарвал вкъщи. Човекът и хабер си е нямал, че тя изобщо е ходила някъде от дома на приятелката си. Панкрашина и съпругът й не са имали вяра на шофьорите си, смятали са, че може да ги предадат, и не са влизали в никакви разговори с тях. И не са споделяли с тях никакви свои тайни. Евгения Василиевна не е имала доверие на своя шофьор, страхувала се е, че той може да я предаде на мъжа й. Ето защо за всички тя е гостувала на приятелката си. Абсолютно за всички, включително за Шилов.
Докато Дзюба произнасяше тази пламенна тирада, Генадий успя да дояде пържолата с картофено пюре и вече си избърсваше устните със салфетка.
— Сече ти пипето, Рома, все пак съм те понаучил на едно-друго за три години — позасмя се той. — Добре, да приемем като работна версия, че Панкрашина е имала любовник. Какво ни дава това?
— Как какво? Трябва да го издирим. Той може да е бил в течение за колието. И като нищо може да е убил любовницата си, за да й вземе тази скъпа вещ.
Колосенцев помълча, съсредоточен върху вкусовите си усещания, и произнесе присъдата:
— Кафето е помия, не може да се пие, но всичко останало не беше зле, приемливо. Добре, Рома, убеди ме, ще издирваме любовника на нашата потърпевша.
Но мислите на Дзюба летяха по-бързо, отколкото той успяваше да ги озвучава, затова още щом убеди Генадий, че за убийството може да е виновен любовникът на Евгения Панкрашина, той сам започна да се съмнява в това.
— Гена, а може тя изобщо да не е носила със себе си колието? Може напразно да си съчиняваме разни любовници?
— Как така не го е носила? Ами къде се е дянало тогава? Панкрашина е казала, че ще дойде у Дорожкина да прави торта и после ще отиде да предаде украшението там, откъдето го е взела под наем. Просто не може да не е било у нея.
— Представи си, че го е предала, преди да отиде у Дорожкина? Шофьорът я е взел в 9,45, може да е успяла да прескочи до бутика — упорстваше Дзюба, увлечен по своите току-що родили се съображения.
— Да е отишла без шофьора? — усъмни се Колосенцев. — Ей така, пеша, с метрото? Със скъпо бижу в чантата? Не става.
— Ами ако е взела такси? Или някоя частна кола?
— Пак не става. Всички казват, че Панкрашина е била много пестелива и не си е хвърляла парите на вятъра. Защо да харчи за такси, щом разполага с безплатна кола?
— А може тоя бутик да е бил съвсем близо до дома й — упорито възрази Роман. — И тя набързо да е прескочила до него.
Колосенцев погледна колегата си с одобрение.
— Ще стане човек от тебе. Хайде, любителю на интернета, вади играчката си и проверявай бързичко има ли близо до адреса на Панкрашина подобно заведение, или няма.
Роман радостно зашари с пръст по дисплея на айфона, нещо дълго проучва с присвити очи и физиономията му ставаше все по-огорчена.