Трескав блян [bg]

- Добре - отвърна Джошуа Йорк. - Още шери?

- Не. Трябва да слезем в салона. Ще те черпя питие на бара. Гарантирам, че ще е по-добро от тая твоя проклетия.

- Удоволствието е изцяло мое - каза Йорк с усмивка.

За Абнър Марш тази нощ бе необикновена. Приличаше на вълшебство, на блян. Сякаш продължи четиридесет-петдесет часа, всеки от тях - безценен. Двамата с Йорк останаха будни до разсъмване. Пиха много, разговаряха дълго и славеха парахода си. На другия ден Марш се събуди с такова главоболие, че едва помнеше какво се е случило. Не всичко обаче беше изличено. Сети се как влиза в главната каюта, а тя бе по-луксозна и от най-изпипания хотел на света. Полилеите искряха, лампите сияеха, призмите блестяха. Огледалата караха каютата да изглежда два пъти по-широка, отколкото беше в действителност. Около бара имаше цяла тълпа. Говореше се за политика и други подобни. Марш се присъедини към тях и послуша оплакванията им от аболиционизма и споровете дали Стивън А. Дъглас43 заслужава да бъде президент. В това време Йорк поздрави Смит и Браун, които играеха карти на една от масите с няколко плантатори и един прочут комарджия. Някой свиреше на рояла, а вратите на каютите непрестанно се отваряха и затваряха. Цялата зала беше изпълнена със смях и светлини.

По-късно слязоха в един съвсем различен свят - основната палуба. Навсякъде бяха наредени товари, докери и палубни работници спяха върху въжени намотки и чували със захар, някакво семейство се бе събрало около огъня, който си бяха запалили, и готвеха или правеха нещо друго, а зад стълбището дремеше пияница. Машинното се къпеше в червена светлина като преизподнята, а Уайти беше в стихията си, с риза, подгизнала от пот, и изцапана с грес брада. Той непрестанно крещеше на подчинените си, за да го чуят въпреки писъка на парата и непрестанното чунка-чанка на колелата. Исполинските мотовилки44 се движеха нагоре-надолу с мощни тласъци. Марш и Йорк ги погледаха за известно време, докато горещината и миризмата на машинно масло не им дойдоха в повече.

Не след дълго се качиха на ветровитата палуба. Подаваха си бутилка, разхождаха се и разговаряха, брулени от студения вятър. Звездите блестяха като елмазената огърлица на някоя дама. Знамето на „Трескав блян“ се ветрееше на флагщоковете45 в предната и задната част на кораба, а водите на реката бяха по-черни от най-черния роб, който Марш беше виждал.

Пътуваха цяла нощ. Дейли изкара продължителна вахта в лоцманската будка и поддържаше добра скорост - макар и нищо особено, в сравнение с възможностите им - по тъмната река Охайо. Пътуването премина приятно, без дънери или наноси, които да ги затруднят. Само на два пъти се наложи да изпращат измервателната лодка. Оловото показа, че е достатъчно дълбоко и „Трескав блян“ продължи нататък. Минаха покрай няколко къщи на брега, повечето със спуснати кепенци, но прозорците на една светеха. Марш се зачуди кой ли стои буден в нея и какво ли си е помислил, когато е преминал корабът. Сигурно е бил хубава гледка, със залетите от светлина палуби, музиката и смеха, искрите и пушека на комините, името, изписано с големи, красиви, сини букви със сребърен контур. Почти му се прииска да се намира на брега само за да го види.