Трескав блян [bg]

- Бях на ветровитата палуба, точно пред комините, и наблюдавах всичко. Там доста захладня, когато потеглихме.

- Бързите параходи сами си правят вятъра - отвърна Марш. - Горещината в пещта е без значение. Там горе винаги е хладно. Понякога ми става бая мъчно за тия долу, на основната палуба, но, по дяволите, плащат само по долар.

- Разбира се - съгласи се Джошуа Йорк.

В същия миг се чу шум като от сблъсък и корабът се разтресе.

- Какво беше това? - попита Йорк.

- Вероятно минахме над дънер от някое паднало дърво - отвърна Марш. - Нали така? -попита той кормчията.

- Закачихме го - отвърна той. - Да ни ва е яд, капитане. Няма повреди.

Абнър Марш кимна и се обърна отново към Йорк.

- Е, да слезем ли в главната каюта? Пътниците ще щъкат нагоре-надолу. Това е първа вечер на кораба. Можем да се видим с някои от тях, да поговорим, за да сме наясно, че всичко е наред.

- С удоволствие - отвърна Йорк. - Първо обаче, ще дойдеш ли в каютата ми за едно питие? Трябва да отбележим отплаването, нали?

Марш сви рамене.

- Питие? Че защо не. - Той отдаде чест на кормчията. - Лека вечер, господин Дейли. Ще им кажа да ви донесат кафе, в случай че ви се допие.

Двамата съдружници излязоха от лоцманската будка и се запътиха към капитанската каюта. Спряха само за миг, докато Йорк отваряше вратата. Беше настоял неговата стая, а и всички останали каюти на кораба да имат здрави ключалки. Марш смяташе, че това е странно, но нямаше причина да не се съгласи. Все пак Йорк не беше привикнал към живота на параход, а и повечето му други желания бяха разумни като всичкото сребро и огледалата, които правеха толкова пищен салона.

Каютата на Йорк беше три пъти по-голяма от останалите на дължина и два пъти - на ширина. Спрямо обичайното за параходите бе огромна. Абнър Марш влизаше за пръв път, след като Йорк се бе настанил в нея, и я огледа с любопитство. Двете маслени лампи изпълваха стаята с уютна светлина. Продълговатите прозорци, украсени със стъклописи, бяха скрити зад кепенци и черни кадифени завеси, наситени и меки на вид, така както бяха осветени от лампата в каютата. В ъгъла стоеше висок шкаф с чекмеджета и леген с вода върху него. На стената висеше огледало със сребърна рамка. Имаше тясно, но удобно на вид пухено легло, два кожени фотьойла и голямо писалище от палисандър39 с много чекмеджета, места за книги и шкафчета, което стоеше до стената. Над него бе закачена стара карта на река Мисисипи. Счетоводни книги с кожена подвързия и купища вестници покриваха бюрото - още една от странностите на Джошуа Йорк. Той четеше извънредно голямо количество вестници откъде ли не: от Англия, както и такива на чужди езици, и, разбира се,

„Трибюн“ на господин Грийли40, и „Хералд“41 от нюйоркските, всички вестници от Сейнт Луис и Ню Орлиънс, всякакви седмичници от крайречните градове. Всеки ден му носеха цели пакети с вестници, а също и книги. В каютата му имаше висока претъпкана секция. Още томове бяха наредени върху масичката до леглото, заедно с полуразтопена свещ за четене до тях.