![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
Колкото до екипажа, Марш беше доста доволен от него. Двамата кормчии не бяха нищо особено, но ги държеше само временно, докато стигнат Сейнт Луис, понеже те познаваха добре река Охайо, а „Трескав блян“ щеше да обслужва стокооборота в Ню Орлиънс. Вече беше пратил писма до Сейнт Луис и Ню Орлиънс и двама лоцмани, познаващи долното течение на Мисисипи като петте си пръста, щяха да ги очакват в „Домът на плантатора“. Останалите моряци бяха поне толкова добри, колкото екипажите на всеки друг параход по всяка една река. Марш не се съмняваше в това. Машинистът се казваше Уайти Блейк -сприхаво ниско човече, чиито дълги бели бакенбарди бяха вечно оцапани с грес. Той беше работил с Абнър Марш на „Илай Рейнолдс“, а по-късно - на „Елизабет А.“ и „Милата Треска“. Никой не познаваше парните машини по-добре от него.
Джонатоун Джефърс, сметководителят, имаше златни рамки на очилата, сресана назад кафява коса и изтънчени гети с копчета на глезените, но се славеше като истински факир на сметките и търговията, пък и никога не забравяше. Беше майстор на сделките и още по-голям майстор в игрите на шах със залози. Джефърс работеше в главната канцелария на параходната линия, докато Марш не му писа да дойде на „Трескав блян“. Направи го на минутата. Въпреки че приличаше на конте, Джефърс беше моряк до дъното на сметководната си душица. Със себе си беше взел и бастуна си със златна ръкохватка, в който бе скрита сабя.
Готвачът беше освободен цветнокож на име Тоби Лейнярд. Той работеше с Марш вече четиринадесет години. Това се случи, след като веднъж в Начес капитанът опита гозбите му. Купи го от тогавашния му собственик на мига и след това му подари свободата.
Боцманът се казваше Майкъл Тиъдър Дън. Всички му викаха Косматия Майк освен докерите, които се обръщаха към него с „господин Дън“. Той беше един от най-едрите, сурови и твърдоглави хора в речния флот. На височина достигаше над шест фута, имаше зелени очи, черни бакенбарди и гъсти, черни, къдрави косми по ръцете, краката и гърдите си. Беше цапнат в устата, с труден характер и никога не се разделяше със своята черна желязна палка, дълга цели три фута. Абнър Марш го беше виждал да удря някого с нея само един-два пъти, но той винаги я стискаше в ръка. Сред докерите се носеше слух, че веднъж разбил главата на един работник, който изтървал буре с бренди в реката. Беше корав, справедлив боцман и всички внимаваха да не изпуснат нещо, докато е наблизо. Всички в бранша уважаваха адски много Косматия Майк Дън.
Страшен екипаж имаше „Трескав блян“. Още от първия ден всички започнаха да вършат работата си и преди звездите да изгреят над Ню Олбани, товарът и пътниците вече се намираха на борда и в регистрите. Парата се беше вдигнала и пещите ревяха, изпълнени с яркочервена светлина и достатъчно жар, че да разгорещят основната палуба повече от Начес-под-хълма38 по време на забава. В същото това време месото се приготвяше в кухнята. Абнър Марш провери всичко и когато се увери, че нещата са наред, отиде горе до лоцманската будка, издигаща се величествено сияйна над целия хаос, царящ долу
- Дай назад - каза капитанът на кормчията.
Той подаде пара и двете огромни колела се завъртяха на заден ход. Абнър Марш стоеше достолепно край него, а „Трескав блян“ се понесе полека по черните, облени от звездна светлина води на Охайо.
Щом излязоха от пристанището, кормчията смени посоката на колелата и тръгна надолу по течението. Огромният параход потрепна леко и потегли в основния канал. Колелата пееха чунка-чанка, чунка-чанка, докато загребваха и пенеха водата. Благодарение на течението и парната машина, корабът постепенно увеличаваше скоростта си. Носеше се бързо като блян на моряк, като грях, като самия „Еклипс“. Високо над тях двата комина изпускаха черен дим и цял облак от искрици се носеще сред небесата само за да се стопи и разнесе като рояк от червени и оранжеви светулки. За Абнър Марш пушекът, парата и искрите бяха много по-красиви и внушителни от всички фойерверки, които пускаха в Луисвил на Четвърти. Кормчията се протегна и наду парната свирка. Протяжният й остър писък проеча оглушително. Беше невероятна. Звукът й бе пронизителен и вероятно се чуваше на цели мили разстояние.