Трескав блян [bg]

Кормчията се подкрепяше с парче пай и чаша кафе.

- Господин Кич - каза му Марш. - Не потегляйте, преди да ви дам сигнал.

- Защо, господин капитан? Корабът е почти натоварен, а парата вече се вдига.

- Погледни ей там. - Капитанът вдигна бастуна си. - Тия омнибуси водят пътници до пристанището или пък ги чакат да пристигнат. Не става дума за наши пътници, а в същото време едва ли биха се подредили толкова много за някой малък колесар. Имам предчувствие.

Само няколко мига по-късно всички догадки се оказаха оправдани. Пръскайки пара, пушек и искри по Охайо, бърз като самия дявол, се появи първокласен параход със странични колела. Марш го позна веднага, дори преди да е прочел името му. Беше „Южняк“ от Параходно дружество „Синсинати & Луисвил“

- Знаех си! - възкликна Марш. - Тръгнали са от Луисвил половин ден след нас. Значи се движат по-бързо.

Той се премести до страничния прозорец, дръпна изящните завеси, потулили жаркото обедно слънце, и загледа, докато другият кораб акостираше.

- Няма да останат дълго - каза Абнър на лоцмана. - Няма да товарят или разтоварват, имат само пътници. Остави ги да тръгнат преди нас, ясно? Нека тръгнат по реката, след това потегли след тях.

Кормчията излапа последната хапка пай и избърса глазурата от устата си с кърпичка.

- Искате да оставя „Южняк“ пред нас и след това да го изпреваря? Ще му дишаме парата чак до Кайро, капитане, а след това ще го изгубим от поглед.

Абнър Марш се разгневи като буреносен облак.

- Какви ги говорите, господин Кич? Не ми се слушат такива. Ако не можете да го направите, признайте си и ще изритам господин Дейли от леглото, за да хване кормилото.

- Но това е „Южняк“ - настоя Кич.

- А това е „Трескав блян“, не го забравяй! - извика Марш.

Той се обърна и излезе намръщен от будката. Всички проклети лоцмани си въобразяваха, че са царе на реката. Естествено, те си бяха такива, само корабът да е в движение, но това не им даваше причини да хленчат заради някое дребно състезание или да се съмняват в парахода си.

Яростта му отмина, щом видя, че „Южняк“ приключва с пътниците. Надяваше се на нещо такова още откакто видя другия параход край Луисвил, но не се бе осмелявал да стигне чак дотук в мечтите си. Ако „Трескав блян“ можеше да задмине „Южняк“, репутацията му щеше да е наполовина изградена, стига да се разчуе сред местните. Този кораб, заедно със своя близнак „Северняк“, бяха гордостта на параходната си линия. Построени през петдесет и трета, те бяха необикновени съдове - проектирани специално за висока скорост. Бяха по-малки от „Трескав блян“ и Марш не знаеше за други параходи, които да превозват само пътници, никакъв друг товар. Недоумяваше как изобщо печелят нещо, но това нямаше значение. Беше по-важно колко са бързи. През петдесет и четвърта „Северняк“ постави нов рекорд за отсечката Луисвил-Сейнт Луис. „Южняк“ го подобри на следващата година и още държеше най-доброто време - ден и деветнадесет часа без прекъсване. Високо на лоцманската му будка бяха окачени позлатените еленови рога, които обозначаваха най-бързия параход по Охайо.