![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
— Не съм — отрече Торак. Звучеше по-уверено, отколкото се чувстваше. — Използвах пара.
— Жалко, че не използва вода вместо чорба — каза Фин-Кедин. — Похаби хубавата храна.
Торак не отговори нищо.
Старейшината продължаваше да го изучава и за миг в сините му очи проблесна усмивка.
Ослак си проби път през тълпата и дойде при тях — държеше в ръце торбата с Вълк.
— Ето ти вълчето! — избоботи той и хвърли торбата към Торак с такава сила, че момчето се олюля.
Вълк се изсули от нея, близна Торак по брадичката и започна да му се оплаква колко ужасно се е чувствал. Момчето искаше да му каже нещо успокояващо, но се спря навреме — би било глупаво да се издава точно сега.
— Законът си е закон — каза Фин-Кедин кратко. — Ти спечели. Свободен си да си вървиш.
— Не! — обади се звънлив момичешки глас и всички се обърнаха в посоката, от която дойде. Беше Рен. — Не можеш да го пуснеш да си върви! — извика тя и се втурна към тях.
— Току-що го направи — озъби се Торак. — Чу какво каза. Аз съм свободен.
Рен се обърна към чичо си:
— Не бива да го пускаме. Това е много важно. Той може да е… — Тя дръпна Фин-Кедин настрани и зашепни настоятелно.
Торак не разбираше какво казва, но за негова почуда хората от племето също се заслушаха в думите й. Шамниката се намръщи и кимна одобрително. Дори Хорд се появи от заслона и щом чу какво говорят, хвърли на Торак особен, недоверчив поглед.
Старейшината се взря замислено в Рен.
— Сигурна ли си?
— Не знам — отвърна тя. — Може да е. А може и да не е. Нужно ни е време, за да разберем.
Фин-Кедин поглади брадата си.
— Защо мислиш, че…
— Заради начина, по който победи Хорд. А и намерих това сред нещата му. — Тя протегна длан и Торак видя малката си кокалена свирка. — За какво я използваш? — попита го тя.
С нея призовавам вълчето — отвърна момчето.
Тя я наду и Вълк се заизвива в ръцете му. Сред тълпата премина неспокоен шепот. Рен и Фин-Кедин се спогледаха.
Не издава никакъв звук — каза тя недоумяващо.
Торак не отговори. Изведнъж осъзна, че очите й не са светлосини като на брат й, а черни: черни като торфено блато. Зачуди се дали и тя не е шаманка.
Момичето се обърна към старейшината.
— Не можем да го пуснем, докато не се уверим.
— Права е — подкрепи я шаманката. — Знаеш какво е казано толкова добре, колкото и аз. Всички го знаят.
— Какво е казано? — попита неразбиращо Торак. — Фин-Кедин, ние имахме споразумение! Разбрахме се, че ако спечеля двубоя, ще ни оставите да си вървим с Вълк!
— Не — отвърна старейшината. — Разбрахме се, че ще живееш. И така ще бъде. Поне засега. Ослак, вържи му ръцете.
— Не! — извика отчаяно Торак.
Рен вирна брадичка.
— Ти каза, че баща ти е бил убит от мечка. Ние знаем каква е тази мечка. Някои от нас дори са я виждали.
Застаналият до нея Хорд потрепери и загриза нокътя на палеца си.
— Появи се преди около месец — продължи тихо момичето. — Легна като тъмна сянка над Гората. Убиваше безпричинно дори другите ловци. Вълци. Един рис. Беше сякаш… сякаш търсеше нещо. — Тя замълча. — И изведнъж преди тринайсет дни изчезна. Един бегач от Глигановия клан я проследи на юг. Мислехме, че си е отишла и благодарихме на закрилника на клана. — Рен преглътна. — Но ето че пак е тук. Вчера нашите следотърсачи се върнаха от запад. Намерили са много убити животни… чак до Морето. От Китовия клан им казали, че преди три дни нападнала дете.
Торак облиза устни.
— Какво общо има това с мен?
— В нашия клан съществува Предсказание — продължи момичето, сякаш не го чу. — Сянка ще нападне Гората. Никой няма да може да се пребори с нея — Рен млъкна и се намръщи.
Шаманката продължи думите й: После ще дойде Слушателя. Той ще се бие с въздух и ще говори с тишина.
Погледът й се насочи към свирката в ръката на Рен.
Всички мълчаха и гледаха Торак.
— Аз не съм вашият Слушател — рече той накрая.
— Според нас е възможно да си — отвърна шаманката.
Торак си помисли за Предсказанието. Слушателя се бие с въздух… Току-що бе направил точно това: използвал бе пара.
— Какво се случва с него — попита той плахо. — Какво се случва със Слушателя в Предсказанието? — Но изпита ужасното чувство, че вече знае.