![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
Торак също бе изненадан. Не беше очаквал да се получи.
Хорд се окопити бързо. Хвърли се напред и замахна с ножа към ръката, с която Торак държеше копието си. Момчето извика от болка, щом кремъкът се вряза между палеца и показалеца му. Загуби равновесие и изпусна копието си. Хорд атакува отново. Торак успя да се изтърколи назад и се изправи тъкмо навреме.
Сега и двамата бяха без копия. Щяха да се бият само с ножове.
Торак се скри зад огъня, за да си поеме дъх. Дишаше учестено, а ранената му ръка го болеше. По лицето му се стичаше пот. Съжали горчиво, че не бе свалил елека си като противника си.
— Какво чакаш, Хорд? — извика една жена. — Довърши го!
— Давай, Хорд — изкрещя мъжки глас. — На това ли са те учили в дълбокия лес?
Но не всички насърчаваха младежа. Вече се чуваха окуражителни викове и за Торак, макар според него подкрепата им да бе по-скоро израз на изненада, че е издържал толкова.
Разбираше, че боят не бива да продължава много. Усещаше как силите му намаляват, а и не знаеше повече номера. Хорд вземаше надмощие.
„Съжалявам, приятелю — обърна се мълчаливо към Вълк. — Май няма да успеем да се измъкнем“.
С крайчеца на окото си мерна вълчето високо на дървото. То се извиваше и скимтеше, обвито в парата от дъха си. „Какво става? — питаше. — Защо не дойдеш да ме освободиш?“
Торак отскочи встрани, за да избегне ножа, насочен към гърлото му. „Не се разсейвай! — заповяда си строго. — Забрави за Вълк!“
Но нещо продължаваше да го гризе, нещо за Вълк. Какво беше то?
Той погледна към вълчето, което скимтеше на дървото и от устата му излизаше пара…
„Не можеш да използваш огън“ — беше казал Фин-Кедин.
Внезапно мозъкът на Торак се проясни и той разбра какво трябва да направи. Престори се, че напада, изтегли се встрани и отново застана зад огъня.
— Пак ли се криеш? — присмя му се Хорд.
Торак посочи с глава към ведрото с вода.
Искам да пия. Нали може?
Щом трябва. Хлапешка работа!
Като държеше противника си под око, Торак приклекна и загреба от водата. Направи го бавно, за да заблуди Хорд и да отвлече вниманието му от къкрещия мях за готвене.
Успя. Хорд приближи огъня и се надвеси заплашително над него.
— Ти не искаш ли да пиеш? — попита Торак, както беше приклекнал.
Младежът изсумтя презрително.
Внезапно Торак посегна рязко към меха за готвене. Заби ножа си в твърдата кожа, преобръщайки меха, и врящата чорба се изсипа върху горещите въглени. Към лицето на Хорд се вдигнаха съскащи облаци пара.
Тълпата ахна изненадано. Торак се възползва от създалата се възможност и заби ножа си в китката на противника си. Заслепен, Хорд извика от болка и изпусна своя нож. Торак го изрита встрани и като се хвърли върху младежа, го повали на земята.
Докато Хорд лежеше, останал без дъх, Торак седна на гърдите му и притисна ръцете му с колене. За миг му причерня и изпита неистово желание да убива. Сграбчи червеникавата коса на Хорд и блъсна главата му в земята.
После усети как нечии силни ръце го отделиха от противника му.
— Всичко свърши — чу гласа на Фин-Кедин.
Торак се заизвива в ръцете му. Хорд скочи на крака и затърси ножа си. Задъхани, двамата се изгледаха кръвнишки.
— Казах, че свърши — отсече Фин-Кедин.
Сред тълпата се надигна ропот. Според присъстващите боят не бе приключил.
— Той го измами! Използва огън!
— Не, спечели съвсем честно!
— Кой го казва? Трябва да се бият отново!
Ала нито Торак, нито Хорд имаха желание за това.
— Момчето спечели — обяви Фин-Кедин и отпусна хватката върху Торак.
Торак разкърши тяло и избърса потта от лицето си, а Хорд прибра ножа си в канията. Личеше, че е бесен, но бе невъзможно да се каже дали се сърдеше на Торак или на себе си. Дирати постави ръка на рамото му, но той я отблъсна раздразнено и като си запробива път сред тълпата, изчезна в един от заслоните.
Сега, когато вече не жадуваше кръв, Торак усети, че му се гади и се разтрепера. Пъхна ножа в канията и докато се оглеждаше за нещата си, видя, че Фин-Кедин го наблюдава.
— Ти наруши правилото — каза спокойно старейшината на Гарваните. — Използва огън.