![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
— Нищо — побърза да отвърне Торак. А на Вълк каза през зъби: — Махай се оттук! Махай се!
Разбира се, вълчето не му обърна внимание.
Торак отново се обърна към момичето.
— Какво стана после?
Друг подозрителен поглед.
— Защо питаш?
— А ти защо ми казваш всичко това?
Лицето й стана безизразно. Умееше да пази мълчание не по-зле от Фин-Кедин. Замислено почисти зъбите си от късче заешко месо.
— Скоро след като Хорд отиде при Елените — продължи най-сетне тя — в лагера им се появил някакъв скитник. Бил от Върбовия: клан, но осакатял по време на лов. Или поне така казал. Хората от Еленовия клан го приели при себе си. Но той… — Тя се поколеба, изглеждаше по-малка и по-неуверена. — Той предал доверието им. Не бил просто скитник, а шаман. Скрил се на тайно място в Гората и създал демон. А после го затворил в тялото на мечка. — Тя замълча. — Когато Хорд разбрал, вече било твърде късно.
Изведнъж сенките навън станаха по-плътни.
Далече в Гората изписка лисица.
— Защо? — възкликна Торак. — Защо го е направил… този скитник?
Рен поклати глава.
— Кой знае? Може би, за да има някой, който да изпълнява желанията му. Но нещата се объркали. — Светлината от огъня се отразяваше в тъмните й очи. — Щом демонът влязъл в тялото на мечката, станал много силен. И се освободил. Убил трима души, преди да успеят да го прогонят. А сакатият скитник изчезнал.
Известно време Торак не каза нищо. Чуваше се единствено шепотът на дърветата, разклащани от нощния бриз, и стържещият звук от езика на Вълк, който продължаваше да ближе кожата.
Неволно вълчето захапа Торак. Без да мисли, той се обърна и изръмжа предупредително.
Вълк тутакси отскочи назад и се извини с широка усмивка.
Рен ахна.
— Ти можеш да му говориш!
— Не! — извика Торак. — Не, грешиш…
— Видях те! — Тя пребледня. — Значи е истина! Предсказанието е истина! Ти си Слушателя!
— Нали ти казах, че не мога…
— Няма да позволя това — прошепна Рен. — Няма да те оставя да заговорничиш срещу нас. И Фин-Кедин няма да те остави. — Тя бързо извади ножа си, сряза каишката на Вълк и като го грабна в ръце, се втурна през поляната към събранието на клановете.
— Върни се! — извика Торак отчаяно. Задърпа се яростно, но въжетата го държаха здраво. Вълчето не бе имало достатъчно време да ги прегризе.
Обзе го ужас. Беше залагал всичките си надежди на Вълк, а сега него го нямаше. Слънцето щеше да изгрее скоро. Птиците в дърветата вече се размърдваха.
Опита се отново да разхлаби възела около китките си. Уви, безуспешно.
Отсреща на поляната Фин-Кедин и старицата на име Саен се изправиха и тръгнаха към него.
Единадесета глава
— Какво знаеш? — попита Фин-Кедин.
— Нищо не знам — отвърна Торак, вперил очи в назъбения кокален нож, втъкнат в колана на старейшината на Гарваните. — Ще ме принесете ли в жертва?
Фин-Кедин не отговори. Двамата със Саен се бяха навели от двете страни на входа и го гледаха втренчено. Той се почувства като уловено в капан животно.
Заопипва земята зад гърба си с надеждата да намери нещо — каквото и да е, — за да среже суровата кожа. Пръстите му попаднаха само на рогозка от върбови клони — гладка и безполезна.
— Какво знаеш? — повтори въпроса си Фин-Кедин. Торак си пое дълбоко дъх.
— Аз не съм Слушателя — каза той колкото може по-твърдо. — Не бих могъл да бъда. Никога не съм чувал за Предсказанието. — Но все пак се чудеше защо Рен е толкова сигурна. Какво общо имаше неговата способност да говори с вълците?
Фин-Кедин се отмести от входа на заслона. Лицето му беше по-непроницаемо от всякога, но Торак видя как ръката му се стегна около дръжката на ножа.
Саен се наведе напред и се взря в очите на Торак. На светлината на огъня той успя да я разгледа по-добре. Досега не беше срещал толкова стар човек. През рядката бяла коса черепът й блестеше като полирана кост. Лицето й бе добило остри птичи черти. Възрастта бе унищожила всяко състрадание и бе запазила само суровата гарванова природа.
— Според Рен — каза тя с дрезгавия си глас — ти можеш да говориш с вълка. Това е част от Предсказанието. Частта, която не ти казахме.