![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
Край речния бряг двама мъже деряха глиган, провесен на едно дърво. Вече бяха разпорили корема, ножовете им бяха прибрани в каниите и сега деряха кожата на ръка, за да не се скъса. И двамата бяха голи до кръста и носеха престилки от рибя кожа върху панталоните. Изглеждаха ужасно силни, с изпъкнали зигзагообразни белези върху мускулестите ръце. Кръвта от глигана се отцеждаше във ведро от брезова кора.
В плиткото две момичета в туники от еленова кожа киснеха вътрешностите на глигана и се кикотеха, а три малки деца месеха старателно питки от кал и ги поръсваха с кленови семена. До водата бяха изтеглени две дълги кожени канута. Земята край тях блестеше от рибени люспи. Няколко кучета кръстосваха лагера в търсене на остатъци от храна.
В средата на поляната, близо до голям огън от борови дърва, седнали върху рогозки от върбови клони, няколко жени си приказваха тихо. Бяха заети да чупят лешници и да пресяват зърната от хвойна в една кошница. Никоя от тях не приличаше поне малко на Хорд или Рен. Торак се запита дали и те като него не са изгубили родителите си.
Встрани от жените една старица приготвяше стрели: пъхаше подобни на игли люспи от кремък в издълбаните жлебове и ги лепеше с каша от борова кръв и пчелен восък. Отпред на елека й бе зашит кръгъл спираловиден амулет от кост. Съдейки по амулета, Торак реши, че възрастната жена е шаманката на клана. Баща му беше споменавал за тях: хора, които могат да лекуват болести и да сънуват къде е дивечът и какво ще бъде времето. Видът на тази старица обаче говореше, че е способна и на далеч по-опасни неща.
До огъня над един мях за готвене се бе навела красива девойка. От парата косата й се беше накъдрила, докато с помощта на разклонена пръчка пускаше в кожата нагорещени до червено камъни. От миризмата на яденето устата на Торак се напълни със слюнка.
Близо до момичето бе коленичил по-възрастен мъж и въртеше два заека на дълъг шиш. Също като Хорд и той имаше червеникава коса и къса червена брада, но приликата свършваше дотук. Лицето му излъчваше увереност и сила. „Прилича на издялано от пясъчник“ — помисли си Торак и забрави за миризмата на готвено. Без да е нужно да му обясняват, разбра, че този човек притежава власт.
Ослак развърза ръцете му и го забута през поляната. Кучетата наскачаха и залаяха яростно. Старицата направи рязко движение с длан и лаят им премина в ръмжене. Всички впериха погледи в Торак. Всички, освен мъжа край огъня, който продължаваше спокойно да върти зайците. Щом свърши, обърса ръцете си в прахта, изправи се и зачака мълчаливо да се приближат.
Хубавата девойка погледна към Хорд и се усмихна срамежливо.
— Запазихме ти малко чорба — рече тя.
Торак реши, че или му е жена, или иска да стане такава.
Рен се обърна към Хорд и завъртя шеговито очи.
— Дирати ти е запазила малко чорба — повтори тя закачливо.
Хорд не им обърна внимание и заговори с мъжа край огъня. Разказа му набързо какво се беше случило. Торак забеляза, че предава нещата тъй, сякаш той, а не Ослак, е заловил крадеца. На Ослак, изглежда, му беше все едно, но Рен хвърли на брат си неодобрителен поглед.
Междувременно кучетата бяха надушили Вълк и приближаваха настръхнали Рен.
— Назад! — заповяда им тя. Те се подчиниха. Тя изчезна в най-близкия заслон и се появи отново с навито на кълбо въже от усукана кора. Завърза единия край около отвора на торбата, в която се намираше Вълк, а другия преметна през клоните на един дъб и вдигна торбата нависоко — далеч от обсега на кучетата.
„И от моя“ — осъзна Торак. Сега дори да му се удадеше възможност да избяга, не би могъл. Не и без Вълк.
Рен улови погледа му и се усмихна кисело.
Той се намръщи в отговор. Вътрешно трепереше от страх.
Хорд бе свършил с обясненията. Мъжът край огъня кимна към Ослак да избута момчето към него. Очите му бяха сини и изразителни и се открояваха върху непроницаемото лице. На Торак му бе трудно да задържи погледа си върху тях — и още по-трудно да го откъсне.
— Как ти е името? — попита мъжът. Тихият му глас караше думите да звучат по-заплашително.
Момчето облиза устни.
— Торак. А твоето? — Но той вече знаеше.