![Пръстенът на Борджиите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/6/prstent-na-bordzhiite-bg-download.jpg)
Пръстенът на Борджиите [bg]
- Автор: Уайт Майкл
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546551795
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пръстенът на Борджиите [bg]». Краткое содержание книги:
“Уайт споява минало и настояще в запленяваща и спираща дъха история.” Съншайн Коуст Съндей
В 2:07:14 една самотна фигура с черни панталони и отворена на врата риза се появи в обектива на първата камера на Уайт Хорс Лейн. Крачеше бързо към Майл Енд Роуд. Търнър превключи камерите, когато човекът стигна до главната улица и зави вляво. Превключи отново и видяха как човекът се приближава към камерата, пресича улицата и завива по Глоуб Роуд. Прехвърляйки се на камерата пред „Фокс Хед“, получиха най-ясното изображение на заснетия досега. Докато се приближаваше към кръчмата, той леко вдигна глава нагоре, оглеждайки улицата.
Търнър натисна бутона за пауза.
— Познаваш ли го? — попита той и погледна шефа си.
— Можеш ли да изчистиш изображението?
— Точно щях да го направя — кимна Търнър, наведе се към шкафа с оборудване до стената, завъртя някакъв циферблат и натисна няколко черни бутона на клавиатурата.
— Хайде да се приближим… — Натисна още клавиши и образът се промени. В центъра на екрана се виждаше ниска тромава фигура. Чертите на мъжа станаха лесни за разпознаване.
— Приберете го — монотонно нареди Пендрагън.
11.
Главен инспектор Пендрагън и сержант Търнър гледаха през еднопосочното огледало как Тони Кетъридж се върти на стола в стая за разпити №1. Потеше се обилно, а разкопчаната шарена риза разкриваше космите на гърдите му и златна верижка. Под мишниците му и на корема имаше тъмни петна. Беше чорлав и брадясал. Пендрагън реши, че прилича на Саддам Хюсеин, след като американските войници го измъкнаха от скривалището му.
— Преди половин час изглеждаше по-зле — подметна Търнър, сякаш беше прочел мислите му. — Трябваха му десет минути, за да отвори вратата. Изглежда жена му е на черква.
Пендрагън тръгна пръв към стаята за разпити.
— За какво, по дяволите, е всичко това? — протестира незабавно Кетъридж.
Главният инспектор носеше голяма чаша кафе. Без да отговори, той се настани на стола и включи цифровия диктофон в края на металната маса между него и Кетъридж. Обяви и записа времето, часа и други подробности за разговора, след това извади купчина лъскави снимки от един прозрачен джоб и плъзна една към Тони Кетъридж.
— Добре сте излезли, нали?
Кетъридж пребледня, отклони поглед и въздъхна тежко.
— Не е това, което си мислите…
— О? И какво точно е, господин Кетъридж?
Кетъридж изкриви уста.
— Не отивах към строежа.
— Били сте много близо, и то по много странно време.
Кетъридж прехапа устни и затвори очи. Пендрагън започна да изучава тлъстото му лице. Човекът изглеждаше крайно изтощен.
— Предполагам, че няма възможност онова, което кажа, да не стане известно на госпожата, нали? — попита той накрая.
Пендрагън стрелна поглед към Търнър, който стоеше до стената.
— Зависи от онова, което имате да казвате.
— Да, точно така.
— Господин Кетъридж… Смятам, че не е нужно да ви напомням сериозността на положението. Амал Керим е умрял вчера сутринта, някъде между един и половина и два и половина. Камерите за наблюдение на строежа са били извадени от строя около два и четиринайсет същата сутрин, а ние ви виждаме на стотина метра от мястото в два и седем минути. Вие какви заключения щяхте да си извадите от подобно съвпадение?
Кетъридж беше отпуснал длани на масата, а главата му бе леко наклонена встрани.
— Отивах към апартамента на Хана — изстреля той. В очите му проблесна предизвикателство, но след миг опря лакти на масата и отпусна глава в дланите си. — С шибания ми брак е свършено!
— Хана има ли си фамилия?
— Хана Джеймс, Мичъл Лейн номер шестнайсет, апартамент номер две. Това е малка пресечка на Фримли Уей. Хана проституира. Виждаме се повече от година.
Пендрагън беше в кабинета си, когато Търнър се обади от колата.
— Жената потвърждава думите му.
— По дяволите! — изсъска Пендрагън. — Добре, сержант, благодаря.
Той остави слушалката на място и се загледа с празен поглед в компютърния екран. Хана Джеймс може би лъжеше, но нямаше как да го докажат. Бяха се върнали отново в началото.
Снимките на скелета лежаха на бюрото до чашата му с кафе. Толкова трогателни останки, помисли си той. Но някога тези кости са били обгърнати от човешка плът. Едно човешко същество е живяло, дишало и крачило по земята. Човек с приятели и семейство, любовници, може би и деца. Сега всички те отдавна са мъртви, както и техните деца и децата на техните деца.