Пръстенът на Борджиите [bg]

— Ей, Тим — каза тя и се притисна към партньора си.

— Софи — отговори той спокойно.

Настъпи неловко мълчание и Тим Мидълтън каза:

— Моля да ме извините.

Софи му препречи пътя и Мидълтън я погледна презрително.

— Винаги си бил бързак, нали, Тим?

Мъжът до Софи се засмя и каза:

— Ах, този Тим.

Мидълтън не му обърна внимание.

— Не познаваш Маркъс, нали? — бързо каза Софи. Очите й проблясваха и се стрелкаха между двамата мъже.

Мидълтън удостои Маркъс с едно от най-недоловимите кимвания.

— Очарован съм, но закъснявам и трябва да бързам.

— Жалък кретен — подхвърли Софи, поклащайки глава.

Тим я изгледа яростно.

— Класна както винаги, а, Софи?

Маркъс направи крачка към него, но Софи го задържа. Мидълтън се усмихна презрително, помаха им, оправи предницата на сакото си и тръгна към масата на Рейнър. Неколцина от служителите на фирмата вече бяха насядали по местата си и наблюдаваха сцената с интерес. Мидълтън направи всичко възможно да не обръща внимание на Джовани Контадино, който също беше наблюдавал спречкването. Ресторантьорът отведе Софи и Маркъс по тесен коридор в малко частно сепаре, а Мидълтън започна да разказва виц на една от секретарките.

В два часа по-голямата част от компанията беше развеселена от изобилните количества фраскати, а гладът им беше задоволен с най-добрата пица, паста и чеснови хлебчета в цял Лондон.

След като преди четири години стана партньор, Мидълтън произнасяше кратка реч на тези ежегодни срещи. Припомняше с чувство за хумор върховете и спадовете през годината, шегуваше се с началника и смущаваше младшите служители. Сега се чувстваше малко зле, след като беше изпил повече от своя дял фраскати, както и три уискита, преди да излезе от апартамента си, но се изправи и прекара пръсти през светлокестенявата си коса. Макс Рейнър направи едно шеговито въведение, потупа Мидълтън по гърба и се върна на мястото си.

— Винаги е удоволствие — започна той — да се говори за възходящия път на „Рейнър и партньор“. И аз наистина трябва да бъда откровен и да кажа, че това до голяма степен е така, благодарение на споменатия по-горе „партньор“. — Той замълча и огледа принудените усмивки на своите колеги. — Това движение нагоре продължи въпреки определени… нека кажем… гафове, извършени през последните дванайсет… — Той спря, затвори очи и леко се олюля.