Пръстенът на Борджиите [bg]

— Не мога ли да видя самия скелет?

— За съжаление в момента това не е възможно.

Стоукс вдигна рамене.

— Тогава ще трябва да направя доста обширни предположения.

— Какви?

— Най-важното е, че скелетът не е бил местен от мястото, където са го погребали. Ако предположим, че наистина е така, мога да направя предположение за неговата възраст. Пръстта тук е синя глина, която някога са наричали „бънгам“. Среща се много често в Източен Лондон. Под нея има слой торф, който е бил на открито през Бронзовата епоха. Ако скелетът беше намерен в торфа, щях да го датирам около 2000 г. пр.Хр., но той е лежал в слоя глина… Тогава със сигурност е на по-малко от хиляда години.

— Може ли да бъдете по-точен?

— Забелязах някои неща на мястото. Скелетът е в средата на слоя синя глина, което го датира между четиристотин и седемстотин години назад. На същата дълбочина забелязах и няколко фрагмента от стена. Камъните бяха от типа, който се е използвал за строеж на отводнителни канали. Това стеснява възможните епохи до петнайсети или шестнайсети век.

— Удивително. Имате ли представа какво може да е имало на това място? Нечий дом?

— Не — усмихна се Стоукс със светнали очи. — Разполагаме с много добри регистри за сградите в тази част на Лондон. Познавам това място добре. Та то е в задния ми двор… е, почти. — Той пусна една крива усмивка. — Къщата, която строителите току-що разрушиха, беше викторианска и е една от малкото, които не бяха повредени по време на бомбардировките през Втората световна война. Странно защо не е била записана като паметник на културата. Преди това на същото място е имало много по-малка къща от епохата на крал Джордж. Била е първата частна къща тук. Преди това на нейно място е била гостилницата „Сивият пътник“. Построена е в края на петнайсети век. Дотам стигат регистрите за този район.

— Значи е възможно гостилницата да е била там, когато нашият човек е умрял?

— Повече от вероятно. Аз бих приел, че отводнителният канал е идвал от кръчмата. Малко частни домове по онова време са били свързани с отводнителни канали. По-вероятно е гостилницата да е разполагала с подобно нещо. Канал, който тръгва от сградата и стига до септична яма.

Пендрагън взе снимките, вгледа се в най-горната и ги подаде на Стоукс.

— Какво ще кажете за пръстена?

Професорът приближи снимката към лицето си.

— Не се вижда ясно…

— Ето. — Пендрагън заобиколи бюрото си и му подаде лупа.

— Стар е. Очевидно златен, с голям камък, може би смарагд. Ще трябва да го анализирам малко по-подробно. В колежа имаме много полезна компютърна програма за увеличаване на изображения.

— Ваши са — каза Пендрагон и посочи снимките, докато ставаше. — Още веднъж ви благодаря.