Кестеновия човек [bg]

Глава 21

Ная хвърля поглед към Хес в огледалото за обратно виждане, натиска газта и потегля. Когато тя отвори колата на алеята, той се огледа и, като погледна вилата, каза, че ще е по-добре да се разходи. Това много я зарадва. Напуснала квартала, тя завива на първата улица, като излезе на главния път, и на връщане към града направи два телефонни разговори. Първо на Ниландер, който веднага вдигна телефона; явно бе чакал нейното обаждане. На заден план Ная чува гласовете на жена му и децата му и усети, че е доволен от резултатите от посещението им при родителите на Кристин Хартунг. В края на разговора той отново подчертава, че информацията е строго поверителна и че не трябва да се позволява на медиите да раздуват сензацията, което е във вреда на Хартунг, но Тулин почти не го слуша, тъй като самата тя отдавна е разбрала това.

Тогава тя се обажда на този, чиято снимка е номер три на родословното дърво и когото дъщеря й нарича дядо — Аксел, който винаги я разбира и има добър дух, на когото Ная дължи всичко. Радва се да чуе спокойния му глас и той й обяснява, че играят някаква сложна южнокорейска компютърна игра, от която не разбира нищо. Ле я пита отстрани дали може да прекара нощта с дядо си, а Тулин дава разрешение, въпреки че не е много радостна да прекара тази вечер сама. Аксел усеща това в гласа си и тя набързо го уверява, че е добре и приключва разговора. През прозореца на колата тя наблюдава как жителите на столицата със семейства се прибират вкъщи след пазаруване, усеща, че безпокойството нараства вътре в нея и се опитва да се отърве от него. Момиче продава кестенови човечета в павилион край пътя, а след това фигурата случайно се озовава в къщичка на детска площадка някъде в Хусум… Не, достатъчно за днес. Тулин взема решение и се обръща към Great Royal Street.