Кестеновия човек [bg]

Глава 19

— И, какво стана след това?

— И тогава опозицията се намеси. Те просто се разбесняха. Спомняш ли си оная с роговите очила от Червено-зелените?[7]

Стийн стои до газовата печка, опитва ястието, което се готви и кима с усмивка. На заден план се чува радио. Роза налива червено вино в чаша и възнамерява да го излее, но той я спира с жест.

— Този ли, която протестира на коледната вечеря? Която беше отпратена вкъщи?

— Да, същата. Изведнъж тя стана от мястото си в центъра на залата и започна да напада премиера, а председателят на Folketing се опита да я накара да седне, но безрезултатно. След което, тя нападна председателя. И дори, преди това, когато кралицата влезе в залата, тя отказа да стане на крака, заради което половината от парламента започна да й се присмива. Но в крайна сметка беше толкова ядосана, че захвърли документите си, и те, заедно с писалката и калъфа, се разпръснаха из цялата зала.

Роза се засмя, а Стийн се усмихна в отговор. Вече не си спомняше, кога за последен път бяха разговаряли така спокойно в кухнята, но знаеше, че беше отдавна. Той изхвърли от главата си всичко, което беше непоносимо за него и можеше да я разстрои. Очите им, в които усмивката още не беше изчезнала, се срещнаха и за миг замълчаха.

— Толкова се радвам, че денят ти е мила добре…

Тя кима и отпива от виното и малко прибързано според него, но все пак се усмихва.

— Да, между другото, чу ли за новия говорител на фракцията на Датската народна партия?

Чу се звук от мобилния, който лежи на кухненската маса.

— Да, ще ти разкажа след малко. Междувременно ще сменя дрехите си и ще обсъдя с Лю доклада за утрешния ден.

Роза вдига телефона и, изкачвайки се по стълбите към втория етаж, започва разговор. Стийн сипва ориз във вряща вода и в този момент звънецът на вратата звъни. Това изобщо не го притеснява — със сигурност Густав се връща от Кале и не иска да рови из джобовете си в търсене на ключа си…