Кестеновия човек [bg]

От друга страна, като цяло, Хес имаше възможността да прави каквото иска. Такава огромна и тромава система дава възможност, да се измъкнеш от всичко, поне до пристигането на новия началник на отдела, Фрейман, млад бюрократ от бивша Източна Германия, за когото сътрудничеството на европейските органи беше светлината в прозореца и който веднага започна да подобрява ефективността и да изчиства развалините. Но дори дълъг уикенд на пустинен остров с Фрейман би изглеждал примамливо след първия му работен ден в Копенхаген. Денят започна сравнително поносимо. Той избегна срещата със стари познати от отдела, тъй като бе изпратен на мисия още рано сутринта. Партньорът му се оказа по-готин от повечето колеги и очевидно не беше толкова заинтересована от участието му в разследването, което беше в негова полза. Но случаят с убийството в къщичката, който изглеждаше лесно разрешим, бе неочаквано усложнен от откритите пръстови отпечатъци и преди още да се усети, той стоеше в къща, където мъката се бе прилепила към стените като гъст катран, което винаги го караше да иска да избяга далеч.

След посещението в къщата на Хартунг се наложи да подиша свеж въздух. Нещо го притесняваше, и не беше само нещастието, което е сполетя семейството им. Някакъв детайл. Нещо, което все още не можеше да осъзнае или може би вече беше забелязал, но е породило куп въпроси, които Хес инстинктивно се опитваше да прогони, за да не изпитва нужда да направи нещо.

На връщане той направи голяма обиколка, обикаляйки наводнените от дъжда улици на града, които му бяха станали почти напълно непознати. Навсякъде се издигаха нови сгради от стъкло и стомана, изкопани улици и площади и се виждаше, че градът се променя. Обичайна европейска столица по принцип; но все още беше по-малка и по-безопасна от повечето столици на юг. Щастливи родители с децата си бяха намерили убежище от дъжда при атракциите в Тиволи[10], но купищата опадали листа под кестените, растящи около езерата, го върнаха мислено при Лора Киер. Лъскавата картина на тиха и спокойна приказна страна започна да се пропуква и в близост до моста на кралица Луиз, спомените от миналото му започнаха да се материализират, като малки, закачливи призраци, отказващи да изчезнат, докато не пристигна във Външен Нуребро.

Хес отлично знае, че може и да не приеме тази история присърце. Той не носи никаква отговорност. Лудите хора са навсякъде и родителите губят децата си всеки ден, точно както децата губят родителите си. Той беше гледал подобни истории толкова пъти в различни градове и страни, с толкова много различни лица, че дори не искаше да ги помни. След няколко дни по всяка вероятност ще получи положително съобщение от Хага, така че, няма значение какво е преживял днес. Той ще се качи на самолет, влак или кола — и ще отиде да изпълни следващата си задача. Междувременно, сега просто трябва да убие времето.